Академизъм
Поредно дарение с над 400 заглавия, издания на съвременни автори, класически творби, детска литература и научна и специализирана литература получи регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“ в Кюстендил. То е резултат от създадените повече от десетилетие добри взаимоотношения между издателство „Захарий Стоянов“, кюстендилско производствено дружество и библиотеката. На представянето на подборката с поредните дарени заглавия на известни наши историци, учени, творци бяха кметът на Общината инж. Огнян Атанасов, писателят Петър Андасаров, историкът Иван Маразов, художникът Ивайло Мирчев, почитатели на литературата. И този път в навечерието на 24 май фондът на библиотеката се обогати с най-нови издания поезия, проза, научна, художествена литература, енциклопедични изследвания и речници. На срещата читатели можеха да разговарят с гостуващите автори. А директорът на кюстендилската библиотека София Пейчева благодари: „Да подаряваш книги, това означава да имаш огромна отговорност към образованието, духовността. Да ги даряваш на библиотека, това означава да имаш огромна отговорност към грамотността, образоваността и духовното ниво на обществото, тъй като в библиотеката те придобиват свободен достъп и могат да бъдат на разположение на цялата кюстендилска четяща общност, пък и не само на кюстендилската“.
„Дарителството има богати традиции във Възраждането. То е душеспасително за българската държава. Преди да имаме официална държава патриотични люде, които се занимават със съвсем други неща, даряват лични средства, за да се създадат читалища и библиотеки. Благодарение на това ние, в тези библиотечни фондове, имаме дори старопечатни издания и книги на всички европейски и световни езици – уникални сбирки. Ние решихме, че тази традиция не бива да бъде забравена“, каза шефът н издателството „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски. Той призова съвременните политици и държавници да се върнат към примера на възрожденците и да си припомнят своя дълг. Ами!
Схемата сработва. „Торготерм“ и нейният шеф Недялков се явяват благодетели на духовния Кюстендил. Дори на два пъти през годината взеха да даряват. Скъпи, академични идания, които малцита биха си купили и малцина биха чели .Маститите автори са доволни, че заглавията им отиват „по предназначение“, т.е. – в библиотека. Кюстендилската библиотека трупа фонд и самочувствие. Само дето нищо не се казва кой ги чете тези издания от кюстендилските четящи, които сигурно са твърде малко… Но и такава комбинация да се прилага вече 13 години си заслужава. Поне виждат живи професори и академици кюстендилци. Академизъм…