Детските
Административен съд Кюстендил  гледа дело по жалба на украинка, с временна закрила в България, срещу дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница, откъдето и е отказано  отпускане на месечни помощи за отглеждане на  двете и деца. След заседанието, на което бяха изслушани двете страни, съдът ще се произнесе в срок, пише в издадения протокол. Жалбоподателката А. Г. е украинска гражданка с предоставена временна закрила в България. Живее  в Дупница. Гледа двете си деца на 8 и на 11 г.  Отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница за отпускане на месечни помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование. Право на помощта имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на помощта е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай г-жа А. Г., като майка и законен представител на малолетните деца К. и Е. Г., не попада в кръга от лицата, посочени в чл. 3 от Закона за семейните помощи за деца, които имат право да получават такъв вид помощ. Същата е чужд гражданин, който обаче няма издадено разрешение за постоянно пребиваване, съгласно Закона за чужденците в България, а има предоставен статут на временна закрила, съгласно Закона за убежището и бежанците. Няма регистриран и постоянен адрес в национална база данни „Население“, не е получила статут на бежанец или хуманитарен статут и не й е предоставено убежище в страната, мотивират се от Социално подпомагане. Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок. От областната агенция „Социално подпомагане“-Кюстендил казаха, че това е единичен случай, няма други  с такъв статут, които да са искали социална помощ.
Браво на „социалните“ в Дупница. Стиктно по закона. Укранката даже може да бъде обвинена в наглост- бежанка, па и детски. Може и да не познава законите ни жената. Но нека „социалните“ да прилагат закона спрямо всички. Тогава няма всяка втора ромка да се води самотна майка и отвсякъде да взима помощи. И не само в Дупница е така. Навсякъде в България.