Провинциалната Коледа

Цели 5 дена се насъбраха за тая Коледа. Не, че не минаха като 5 часа – уж празнични. На маса и на софри. Добре си е. Само, дето за тая 5-дневка повече народ вземе та се върне в …  провинцията. В родния град, дето сме били на ясли, после прогимназия и гимназия, абитуриентски и пр. Съученици, гаджета от онова време и т.н. Но сега идваме от София или някоя чужбинска столица или поне щат, немска или швейцарска провинция /кантон/. И става една нелепа фасония. Тежкарлък някакъв в смисъла „Ето, брато – виж какво копеле съм вече“. Походка, лафове, паленето и пушенето на цигарата дори вече са по-други. Няма го непринуденото, истинското в контакта. И някаква надменност. И използвачеството, муфтаджийството на дребно, битово. Повечето от дошлите си по места за Коледата избягват да черпят, купонът го организират домакините, бившите съученици и приятели. Те идват наготово. Та такива работи.
Малцина са се упазили от тая дразнеща фасония. Защото си се знаем много добре. Някои за тия 5 дни и на зъболекар ходиха в малкия провинциален град, че по столиците стамотологията е скъпа и прескъпа. Или при майстор на колата. При някой роднина, добър познавач и производител на вино, ракия, туршия, свинско. Да се нагостим. Лошо нема. Лошото е защо не си тоя, дето беше, преди да хванеш от безизходица към София. Или по Ябана. Не се прави на софиянец или на чужденец, хич не е добро това. Бъди себе си от добрите дни, кога си беше тука. Честита правинциална Коледа!

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.