Хановете

Ханът, строен в началото на миналия век до сегашния гл. път Е-79 при дупнишкото с. Дяково, рухва, казаха от квартала, който носи неговото име – Хановете. Сградата е съсобственост на няколко наследника, които очевидно отказват да я поддържат. Под тежестта на годините и времето ханът вече пада, покривът му е откъртен от ветровете и е хлътнал. Може да рухне и върху платното на Е-79, опасяват се водачи – не дай, боже. Тук и през най-превратните години – дори и през войни, са спирали да хапнат или да пренощуват десетки пътуващи по направлението София-Горна Джумая /Благоевград/ – Петрич и за Гърция. По-възрастните хора от Дяково разказват какви ли не истории и случки, станали в хана. И песни са са родили в хана, прякори.Той е описан и в книгите на краеведи и в спомените на хора от селото – от 92-годишния зъболекар д-р Кирил Петков в неговата книга „Кокая“, излязла м.г., например.
Носталгията си е носталгия по рухващия хан. Защо да персонифицираме нещага. Йовков не е могъл без хан /“Вечери в Антимовски хан“/. Ханчето в Къкрина. В Цариград цялата мигрантска общност през робството се събирала в Балкапан хан. Ама чак па до Цариград да не стигаме. Този хан си е най-голямата забележителност за приключващото с. Дяково. Дано някой да се намери да го възстанови. Впрочем точнож срещу него оттатък  Е-79 има кафене. Там също се събират преминаващи и идващи от най-различни дестинации хора. И стават срещи и раздумки. Но не е хан.Там търкат бланки от Националната лотария. Няма го колоритът. Няма го.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.