Всяка година – освободители

 

   


С възстановка на посрещането на майор Орлински на входа на града Дупница възпроизведе Освобождението си от януари 1878-а. Самата възстановка, която се прави за втора поредна година, стана събитие, видяно от стотици. В шествието, минало през целия град, се включиха всички ансамбли от града, както и гости от Сапарева баня. Както и през 1878 година, посрещането на Освободителя на Дупница беше в района на Рибарника, макар, че от съображения за сигурност възстановката беше направена в район на ПГ „Акад. С. П. Корольов“, където майор Орлински пристигна заедно с войниците си на коне и в автентични униформи. В ролята на Орлински се превъплъти Влади Христов. Той беше посрещнат от свещенник, като диалогът между двамата бе автентично произведен пред зрителите. Шествието на свободата, такова, каквото е било, пое по стъпките, по които са вървели тогава освободителите и хилядите дупничани. В него се включиха депутатът Радослава Чеканска, кметът Методи Чимев, общински съветници, кметове на села, зам.- кметове, стотици граждани. Шествието спря на паметната плоча на майор Орлински, където бяха поднесени венци и цветя, в знак на признателност. Директорът на Исторически музей – Дупница Анелия Геренска припомни факти от онзи ден през 1878 година, а след това шествието продължи по стъпките на освободителите до паметната плоча на дупнишките опълченци, където отново бяха поднесени венци и цветя.
Така, така. Всяка година да влизат освободители. Сцeнаристи , постановчици, изпълнители и доброволци ще се намерят. Ама, май идват много освобождения. Всяка година. Дупница да благодари на краеведа си Никола Лазарков, описал „шаг по шаг“ кое как е станало на историечския за града 14 януари 1878-а. Как първенците – чорбаджии и евреите / без тях не може!/ посрещнали руските богатири. Същите тия чорбаджии и тартори на обществото /кои са общество под турско робство, освен слугинажа/ са слугували десетилетия наред на турците. Но това няма как да се вкара във възстановка. Та Дупница е добре, щом си знае кой кого в тия няколко дни – до Санстефано на 3 март 1878 г. Щото в Кюстендил още се спори дори и за датата на така нар. Освобождение. Колко му е в Кюстендил да спретнат една възстановка. Върви всякак. Всичко е театър, заръчан от общината в дадения град. На улицата. При спряно движение.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.