Скука по гората

Скука по гората

На лесопарк „Хисарлъка“ в Кюстендил днес бе официално открита Седмица на гората 2019 г. Гости на събитието от страна на областната администрация бяха зам. областният управител д-р Матей Попниколов и главният секретар Гергана Михайлова. Присъстващите гости и граждани на празника поздрави инж. Здравчо Тодоров – директор на Регионална дирекция по горите. Той обяви и резултатите от проведения конкурс за рисунка и фотография, а част от победителите награди зам. областният управител д-р Матей Попниколов. В празничната програма взеха участие децата от вокална група „Алегра“ към ОУ „Ильо Войвода“, с ръководител Любомир Борисов. С изпълнения се представиха и музикалната група от IV основно училище, с ръководител Гергана Каракашка и група „Калпазани“ към VI основно училище, с ръководител Лилия Александрова. Малко по-късно, с поднасянето на венци и цветя, бе отдадена почит към лесовъда пионер на лесозасаждането в България инж. Йордан Митрев. Празникът Седмица на гората има достойна история, сътворена от всеотдайни хора, професионалисти, посветили живота си на една кауза – българската гора и нейното добруване. През 1891 г. кюстендилският учител Йордан Митрев поставя основите на бъдещия лесопарк „Хисарлъка“. Това дело е предвестник на бъдещия Празник на залесяването у нас. През 1934 г. се осъществява за първи път честването на празника да бъде цяла седмица.
Така се пише за гората 85 години по-късно. Скучно, та скучно. И не оставят децата на мира. Да пеят, да засаждат, да се радват цяла Горска седмица – насила, разбира се. А родната гора е територия на доста нездравословни процеси. Да допуснем, че с корояда са се справили – макар и донякъде. С незаконната сеч – едва ли. Кой, колко, кога и защо реже. Не е ясно. А и залеесяването. Всяка година – дойде ли април, се хващат лопатите и се почва. За пред камерите и микрофоните, за пред докараните под строй дечица. И надувки в отчетите след това. А в какво състояние е гората. Дори и залесената в соца. Гората не случайно е била, ама само е била символ. Вижте Каравелов – „Хубава си, моя горо“, Ботев – „Горо, горо – майко мила“, „Гора зашуми….“. „Горски пътник“ при Г.С. Раковски. Абе, стига. Да спасим гората. И от короядите, и от бракониерите, и от скуката – най-вече.