Почти по Златю Бояджиев и Цанко Лавренов

Почти по Златю Бояджиев и Цанко Лавренов

Над хиляда кюстендилци и гости на града се хванаха на благотворителното „Великденско хоро“ тази вечер, организирано от общината за събиране на средства за лечението на болния 20-годишен Тони Костов. Зрителите бяха още толкова. След като се разбра от микрофоните, че остават да се съберат по-малко от 20 хиляди лева за необходимите 440 хил. лева за лечението и присаждането на костен мозък на Тони, се създаде още по-празнично настроение за участниците.Танцови състави от града показаха характерни за различните райони и обичани български хора, а накрая стотици се хванаха на „правото хоро“ – за финал на благотворителната вечер. Сред най-добрите играорци се оказа и кметът Петър Паунов, гушнал 2-годишната си дъщеричка Георгия. Някои развяваха националното знаме, дечица изпяха „Хубава си моя горо“.
По-късно от общината написаха На Великденската инициатива „Градът ръка за ръка“ бяха събрани 26 473,35 лева. Благодарим Ви от сърце!
Всички на хорото са убедени, парите вече са събрани. И че „Великденското хоро“ ще донесе не само пари за лечението му, но и за оздравяването на страдащия от левкимия младеж. Всички го чакат да се прибере здрав от Германия.
Почти като в картините на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. Всички и всичко играе. На мегдана, на хълмовете, птичките по дърветата. Всичко играе. Така и на пл. Велбъжд нямаше пряззно място. „Ръце за ръце“. Реководителят на ансамбъл „Пауталия“ Валентин Кенов истински се учуди, че толкова много народ излезе. След такива Великденски софри и преяждане. Другото – кюстендилци рядко са солидарни, по-скоро са завистливи, недрожелюбни. Сега – „ръце за ръце“. И кметът. Предизборен привкус – то се знае. Хорото е символ, сила, не е традиция само. За българина то има голям, жесток смисъл даже – „Хоро“ на Антон Страшимиров. Имаме и „Самодивско хоро“. Това с хорото се получава .Дано и тоя път – за момчето в клиниката в Германия.