Светла памет, чичко Пиш

Починал е поетът Велин Георгиев, роден в 1933 г., беше от хората, озарени да пишат поезия. Неговото ведро присъствие се предаваше заразително на околните. Гледаше на света с леко сърце и по тази причина житейските и политически несгоди, които го връхлетяха по времето на социализма не го пречупиха, а го закалиха. Поетът Велин Георгиев има издадени 37 книги, пет от които бе посветил на отишлите си от този свят събратя по перо. В далечните години след култа към личността, той бе обвинен за антинароден и антипартиен автор на национално съвещание, ръководено от самия Тодор Живков. Поводът беше непубликуваното и отхвърлено от печат стихотворение “Чужда кръв”. Тогава поетът живееше в Кюстендил, остана без работа и всички го отминаваха като прокажен. Престанаха да го печатат. Почти две десетилетия Велин Георгиев бе в зоната на здрача. Едва след промените, той получи отново правото си да бъде поет и журналист. Казваше: „Бях възмезден да ръководя всяка седмица поетичните вечери, посветени на поети, писатели, журналисти, да представям книгите им. Какво по-голямо щастие!”. Това ставаше в създадения и ръководен от него Национален литературен салон „Старинният файтон”. Там Велин Георгиев организираше всяка седмица творчески вечери в продължение на 23 години. Без никакво възнаграждение. Представил е над 800 творци. Една от последните си книги написа в памет на жена си Снежана Пейчева, неговата последна любов, най-голяма опора и литературен критик. След нейната смърт му останаха най-близките му приятели, сред които най-често се срещаха с поета Христо Чернаев и журналистката Маргарита Петринска в кварталното кафене. Но вече не беше онзи вечно ведър и усмихнат поет, който можеше да срещнете с кучето му на разходка из квартал „Младост”.
Така – надгробно пишат за Велин сайтове, атенции, по фейса. Няма значение какво пишат. В Кюстендил го знаят като пич и като поет. Двете вързани. Бръснел се на сухо – всяка сутрин, да се калява и изтезава. Любил и имал много жени /от тях и кюстендилки/. Посред нощ скубел от градинките рози и с корените и с калта по тях ги носел на любимата в спалнята. Любим поет е на миньори, тецаджии, цитигарат го по заваденията. И децата го знаят. За „летаруратурния файтон“ знаят всички. На една Седмица на детската книга беше с група поети в кюстендилското Пето ОУ. С тогавашния бард на мира Йордан Гуглев. Чете Гуглев, след него – някаква поетеса от столицата с корени в Кюстендил. Накрая рецитира и Велин. Стихотморението му се казваше „Чичко Пиш“. Децата знаят какво е пишкане. Ама от Велин разбраха какво е и писане, така де – Пиш, като писател.
Светла памет, чичко Пиш!

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.