Бурята, народе мой, бурята


С ритуал по полагане на цветя благоевградската общественост почете 77 години от гибелта на поета Никола Вапцаров. Пред барелефа на Вапцаров, разположен на фасадата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, почит отдадоха заместник-кметът Иво Николов, главният секретар на областна администрация – Ася Велкова /вижте нивото/, общински съветници, представители на политически партии и културни институции, граждани. Моменти от живота и част от стиховете на поета бяха припомнени от директора на ДТ „Енчо Халачев“ – Бранимир Митов, и Яна Янакиева, експерт от отдел „Култура“. Поетът на морето и машините, както е известен Никола Вапцаров, е роден в Банско през 1909 година. Увлечението му по литературата се превръща в желание самият той да твори и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали“. Никола Вапцаров учи в Морското машинно училище във Варна (1926 –1932), по-късно кръстено на негово име. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците, а след като е уволнен от фабриката се премества със семейството си в София през 1936 година. През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни”. В нея са побрани едни от най-значимите произведения в българската литература. Арестуван е през март 1942 г., а на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян. Вапцаров получава посмъртно и световно признание – наградата на Световния съвет на мира през 1952 г.
Това в Благоевград, а на самото Гарнизонно стрелбище, се появиха и самозвани родственици и далечни потомци на поета. Една от радствениците обърка и годината му на раждане – 1912 г., изръси тя. Баща й пък, пръв братовчед на Вапцаров, бил 1916-а И т.н Самото Стрелбище изпълни с импозантната си фигура вицепрезидентът Илиана Йотова. И тя каза нещо за Вапцаров. Добре, че БНР пусна автентичен запис на майката на поета – баба Елена Вапцарова, видяла го към 17,30 ч. в деня на разстрела, през тройни решетки – преди да ги изведат запред палачите. Поръчал й на другия ден да донесе на гроба му букет, да свари жито и да приготви обяд, както само тя може, и да го раздаде на другарите му /неразстреляните/. „Кураж, Никола!“, ободрила го майка му. Сймо тя го е разбрала – никой друг.
Та такива неща. Още не му прощават на Впцаров. Ни рупорите на червената идея, които ходят на Стрелбището, ни пишещите се на негови родственици, които така и не свършват /както  тия на Левски и Ботев/, нито днешните потомци. Тия, които все пак четат по нещичко. И от него. Сигурно четат и това
… Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой,
защото те /или се – още се спори / обичахме!
Бурята, бурята – народе, мой. По-добре да беше го завършил:
… „ще бъдем пак със тебе, народе мой,
макар да не е сигурно!
Пък и тая буря, де е народът, де е бурята, де сме, Никола Вапцаров ! Все ни отминава.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.