bty
bty


Десетки кюстендилци / заради хубавото време/ дойдоха на поклонението при паметника на Булаирци, за да изразят гордостта и преклонението си пред личностите и държавниците, обявили преди 111 години Независимостта на България. Бяха положени венци и цветя . Кюстендилец целуна бойното знаме, носено от почетен караул на запасното войнство. Дили знаеше нещо за тая Незовосимост – негова си работа, но знамето целуна. Дечица тичаха със знаменца трибагреници в ръце и радваха минувачите. На поклонението бяха кметът на Кюстендил Петър Паунов и читиримата му заместници, областният управител Виктор Янев, съветници, представители от ръководствата на политически парии и организации, гряждани. Кюстендилци са горди и с участието в събитията във Велико Търново преди 111 години на министър тогава Христо Славейков, чиито потомци и днес живеят в града. Славейкови живеели в близкото с.Ябълково. От микрофоните до площада прозвучаха думи на признателност към обявилите независимостта ни. „Истински независими – и от робство, с независима душа и мисъл“, обобщи ченностите, завещани ни ни от предците преди повече от век кметът на общината Петър Паунов.
В същото време – въпреки Независимостта, вървеха празници в Бобешино /на дружбата и приятелството с Босилеград – представате си/, „Балканска черга“ в Шишковци – 3 дни, по Лозно и др. Скъсаха се да празнуват по села и паланки. Всяка община има празник през годината, всяко село – също, поне по един черковен и светски. То не са Будители на 1 ноември, смутители и пр. Празник след празник. Сега – покрай местния вот, учениците няма да учат 4 дни. Супер! Кога работи и кога учи тоя народ. Дай му да безделничи, да празнува и да клинчи. И после – това-онова. Много празници, бе! Тая незавасимост – откъде па и тя. Да си я честват на някакъв си техен семинар историците и толкоз. Понеже стана дума за историците – историята да си го каже най-после. Кое как е станало. Да се изровят всички архиви и изследвания /незавасими изследвания обаче/ и да се обяви кое как и защо. Иначе – натруфени чествания, празни и едни и същи думи всяка година и всеки път по подолен повод. Пред Булаирци / в Перник – пред Крака/ и пр. Това еднакво поклонение под строй си продължава. Нищо, че то да унифицира, манипулира, отнема личното, индивидуалното, избора. Ако искаш, че се покраняш, без реежисури, венци, кметове и пр. домогващи се до облаги и несменяемост местни „елити“. Е, каква незавасимост.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.