Окончателната диагноза – обезлюдяване

Окончателната диагноза – обезлюдяване

Дядо Санде, единствен жител на с. Леска, вдъхнови столичен художник, който го обезсмърти в портрет

126 014 души е населението на Кюстендилска област към 31 декември 2015 г., така регионът се нарежда на 20-о място в страната, обявиха от статистиката. Сравнено с предходната 2014 год, областта се е свила с още 1 955 или с 1,5%. Потвърждава се окончателната диагноза – за последните двадесетина години Кюстендилско се „топи“ с около 2 хиляди души всяка година. Запазва се и неблагоприятната тенденция за остаряване на населението. В края на 2015 г. на 65 и повече навършени години са 32 679, или 25.9% от населението на областта. Мъжете са 61 371 (48.7%), а жените – 64 643 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава относителният дял на жените от общото население на областта, коментират от регионалното статистическо бюро.
Не трябва да се чете официална статистика, и без нейните схеми и таблици живеещите в региона усещат тоталното му обезлюдяване. Дори и в областния център Кюстендил вече се чува „празен град – я има 30 хиляди, половината от които са цигани“. Три села от години са с по един жител. Дядо Александър Стоев, който вече е на над 90 години, не мърда от с.Леска и за нищо на света не искал да слиза в града, въпреки постоянните опити на наследниците му да го предумат да  избере цивилизацията, „стига е кукувал в тая Леска“. Старецът, бивш жепеец, е истински мохикан – стои в родната си къща в планината, гледал три кози, кокошки, а синът му му носи хляб и провизии. „Здрав и жизнен е, даже и аспирин не пие“, хвали коравостта му кметът на паланката / който е кмет на поне 7-8 селца/ Ивайло Кръстев. Дядо Санде вдъхновил столичен художник, който му направил портрет, казаха уредници на кюстендилската библиотека наскоро. Бай Райчо Стоев /88г/, бивш партизанин от босилеградския отряд под командването на Тито, бивш полковник от БНА, пък до последно беше единственият жител на с. Брест на сръбската граница. Миналата зима обаче получил бъбречна криза, наложило се да го закарат в столична клиника, от общината спешно извикали сина му, посред нощ, да го вдигне и да го лекува. Не го и върнали в Брест, вече е настанен в дом за възрастни хора в Софийско. Така Брест вече е без ни един жител, отбелязват администоратори. По заръка на бай Райчо кучето му отвели при негов приятел в близкото с. Злогош. Така вече няма жива душа в Брест. Дядо Петър доскоро обитавал сам в с. Чеканец, Невестинско. Синът му обаче го „свалил в равнината“, в Невестино. Така, че и Чеканец вече е с нулево население, казват общинари. Има и други, които чакат реда си – Ивановци, Чуденци, Гърбино, Побит камък, Драгойчинци и др.
Без плач на ни едно дете в десетки села, от години. Окончателната диагноза.

Юг News