Слабо/ст/
„Празникът 8-ми март е специален за нежния пол – любимата, майката, приятелката и т.н., въпреки че според мнозина уважение и любов трябва да се показва всеки един ден в годината. Все пак, атмосферата е приповдигната, а доброто настроение гарантирано“. И тоя път не липсваха подобни възторжености по репортажи и словоизлияния за лигавия ден. Някои подхвърлят, че не трябва да се нарича „ден на майката“ – такъв е Голяма Богородица. По-скоро е празник на колежката и на любовницата. Иначе историята се знае. Празникът идва от САЩ. За първи път Денят на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г. в по идея на Социалистическата партия. Повод за това са бунтовете текстилните работнички от Ню Йорк за защита на своите права. Идеята за честване на такъв ден, обаче, се заражда година по-късно в Дания. В Европа за първи път е отбелязан в Германия, Австрия, Швейцария, Франция и Русия: „Красивата жена е доказателство, че Бог не си е губил времето напразно“. Кой -зане защо цитират поета, преводач, театрал и постановчик Венцеслав Константинов по сайтовете. И нещо по-вярно от неговите прозрения. „Ако жените управляваха света, нямаше да водим войни, а само интензивни преговори.“ – Робин Уилямс. Осми март е официален празник в Афганистан, Ангола, Армения, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай (само за жените), Куба, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Македония (само за жените), Мадагаскар (само за жените), Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Уганда, Украйна, Замбия и много други държави.Не и в САЩ, откъдето е тръгнал.  Какво повече.
Много неща са казани по проблема и по темата. Но е редно да кажем нещо за 08.03.2020. Какво да кажем. Заради корона вируса вече и у нас ли, заради обилния дъжд ли – но не би. Слабо. От самите жени, от мъжете ухажьори и съпрузи. Слабо Как ви се струва ченге, което сигурно взима минимум 1 000 лева заплата, плюс куп бонуси, да се пазари с цветаря да му даде розата не за 4, а за 3,50 лева. Ще я носи на любимата. Пазари се като циганин. Самите цветари са пълна нула – всяка година вадят едно и също по щандовете като китки и аранжировка. Няма дизайн, няма въобръжение. Пълна безпомощност. Прибавете и самочерпещи се и самопразнуващи жени, които понадигат в някои от заведенията. Не става. Слабо. Далеч и от „О, слабост, твойто име е жена!“ – Хамлет, Шекспир. Какво повече.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *