И едно чудо за 3 месеца
Всяко чудо за три три – е неоспорената досега българска сентенция. Да, ама ето едно чудо, което ще трае сигурно поне 3 месеца. И ще е съпътствано с какви ли не чудеса. Първо – самоизолацията. Е, как при хора, които се целуват, като се видят дори и за втори път в рамките на деня да е. При изпращане по автогарите, гарите и летищата. И при посрещането. Дали и сега не се целуват, като посрещат короновирусоносители от Италия, Испания, Германия на летище „София“. Българките обичат да се водят под ръка – до пазара, до магазина, до доктора – под ръка са. Тийнейджъри пък се водят за ръчичка – и продължават и след извънредното положение и разпоредените забрани. И се жняват /милват и натискат/ по пейките. Добре, че е на токрито. Второ – мобилността. За какво му беше на българина тази свръх мобилност. Давай – гурбети къде ли не, от Испания до Скандинавия. От Австралия и Нова Зеландия до САЩ и Канада. Още малко – до Севрния полюс ще стигнат, ама там е студено. Екскурзии, екскурзии, приятелски сбирки, софри , далавери, все е в движение. И ето го резултатът. Случайно ли е, че първите две жертви в България са след семеен купон и събиране на родата. Защо забравихме друга максима: „Седи си дома!“ Е, сега вече си сядаме дома, ама късно. Трето – фейса. По него няма как да хванем от корона опасностите. Ама що за манталитет е за всяко нещо да пишеш, чатиш, коментираш, споделяш. Това е развращаване, което играе лоша шега, вижда се. По фейса сега вървят какви ли не версии и теории, прогнози и заклинания докога ще продължи всичкото това с вируса. И си личи мъката, че кафетата са затворени, че не можеш да седнеш с приятелката и на живо да оклюкарите поред всичко и всички. И вируса да оклюкарите. То от наша страна това е реакцията – клюкаренето, безхаберието и -„абе,я да си гледат работата. Вирус – няма такова нещо“. Някога при старта на опасността СПИН в началото на 80-те годиин на миналия век дупничанин беседваше на входа на градската поликлиника с лекар. „Това СПИН-а ги измислихте вие, докторите. Та само вие да си чукате и гушкате мацките, а ние да гледаме. Нама да стане. Доведете ми една спинозна и ми я пуснете. Ще я ръгам цяла нощ. Нека хвана СПИН. Не ме е страх“. Този дупнишки мачо се спомина лани. На 73 години. Не от СПИН, от рак си отиде. Какво ли би казал сега на докторите от поликлиниката по темата КОВИД19. „Нема такова нещо – вие, докторите, го измислихте“.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.