„Останете си вкъщи!“ – под това мото живеем вече месец. И целокупният народ взе да се вслушва и да спазва това „оставане“. Правилно .Ама се получава нещо опасно – „вдомашаване“. Личи си от пръв поглед. Смачкани и мръсни анцузи. Пуловери от напълно неясна „серия“ и година на производство и на обличане. Нещо като обувки – зимни, на нищо не приличат. И в тая аранжировка нашият човек е на опашката пред веригата магазин. И мирише. Дори и от разпоредената дистанция от 2 метра човек от човек. Не се ли къпят тия хора. Нали хигиената е ключов подход в борбата срещу корона вируса. Ама мирише. И на последната манджа, която са готвили в къщи /това „вкъщи“/, носи миризмата. И в говора е така – все едно си говорят с жената в кухнята. Простотии, битовизми, баналности, нашевизми. Маниери махленски. А сме на опашка. И после – на касата при плащането. Пак така.
Ясно. Тая затвореност мъчи всички ни. Всички сме изтрещели вече. Ама дано не стигнем до оскотяване. И след корона вируса, ако има „след“, няма съвземане от оскотяването. Засега  се вдамашаваме. Горе ще решават колко още. Май не те,  а коронавирусът.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.