Стана добре, че мерките по коронавирусната епидемия не бяха тотално разхлабени до днес, та 24-майските маршировки по училищни дворове и площади не станаха. И учителките и директорите им не облякоха по-нови дрехи. Добре, стана. Иначе тия манифестации, празнословия под егидата на „Върви, народе възродеин“ нямат край. От банално по-банално. По създаването на азбуката. Дечица по чиито фланелки лого гдо лого на латиница /разбира се/, знаци, писаници, свастики по стени из всеки квартал и по всеки град на почти всяка улица, татуировки по ръце, крака, гърди, пъпчета, вратове – и те с разни знаци и символи кретенски. И др. Нищо писмено. Ами по скайпове и мрежите. Всичко чати ли чати и командите и терминологията е на английски / и на латиница/. По търговските вериги – нищо, че се изписва на български, има закон за това, преобладаващите термини са чуждици. Всеки знае как се нарича лъжливата новина например. Дори и „Довиждане“-то вече не върви пред „Чао“-то. Във всички сфери е така – чужди думи, термини, формулировки, графики. Това е неизбежно и в него няма нищо лошо.Да не говорим колко от българите знаят кой е ЍСтоян Михайловски и Любомир Пипков /авторите на това „Върви, народе, възродени“ ….
Т.е. буквите са една технология, помощно средство. И който и да ти ги е съдзал / Кирил и Методий ли – по-скоро техни ученици/ или подарил, май е все тая. И да се прекалява с церемонии, помпозни думи, рецитациии, жестове и слова, наве дрехи непремнно за 24 май, излишно е. Колкото по-малко, толкова по-добре. Пандемията в случая свърши някаква полезна работа.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *