Георги Белев, един от известните ни поети от 80- 90-те години, почина от COVID-19 в клиника в Ню Йорк. Това стана малко след като навърши 75 години. Той живееше от 1990 г. в Бостън. Новината съобщи във Фейсбук поетът Румен Леонидов, който е бил негов приятел. Приятелите на Георги Белев в родния му Кюстендил би трябвало да тъжат за него искрено, макар че последните тридесетина години не се е прибирал в града. Помнят го от литературни четения в Кюстендил, от срещи и литературни събирания – заедно с починалия през 1998 год. поет дисидент Биньо Иванов, с поетесата Катя Йосифова, с Борис Роканов и др. Роден е в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в „Транспроект“. Редактор във в. „Орбита“ (1971-1973), „Литературен фронт“ (1974-1982) и изд. „Народна култура“ (1983-1989). От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията „Глина и звезда“, съвременни български поети, заедно с Lisa Sapinkopf, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от Milkweed Editions с помощта на престижните фондации Witter Bynner и Wheatland. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Автор е на стихосбирките „Разчетен надпис“ (1976), „Умерена облачност“ (1979), „Пясък между зъбите“ (1985), „Гората слиза нощем“ (1985, 2004), „Довереник на здрача (1989), „Но“ (1990), „Умерена облачност и други стихотворения“ (2012), и на стихове за най-малките „Смешки“ (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Robert Bly (1986) и Galway Kinnel (1989). Стихотворения от Георги Белев се появяват в известните списания „Poetry“, Boston Review, The Paris Review, Artful Dodge, Nimrod, Boulevard, Partisan Review, Mid American Review, Crab Creek Review, Paintbrush, Harvard Review, North Atlantic Review, Webster Review, The Hollins Critic, International Quarterly, Visions International, Delos, The Pensilvania Review, Southern Humanities Review. Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия.
Някой да се беше сетил в Кюстендил да каже едно „Светла памет!“.Ами! Минаха 10 дена, и повече. Какви ли тъпотии не вървят по мрежите, какви ли нещастни поводи не се намират да занимават ума и насторението в днешно време и на кюстендилеца .Но никой не се сети, че си е отишъл голям поет. Ама може би и по-добре. Иначе като при Биньо Иванов и Белев щеше да стане читалищно занимание – на квартално ниво. Сбогом, Георги! Не чакай нищо от кюстендилеца. Впрочем – ето стихотворението му в стихосбирката „Пясък между зъбите“
Да погаля планината –
сто реки ще ме ужилят
равнината да настъпя –
по гърбя камшици житни…

Накъде и аз съм хукнал,
тоя град ми е по мярка.
Облак, слизай, превържи ме.
В тоя град ще се прочуя.
В тоя град ще ме забравя.
Единствената награда, която получава в България, е „100 години Българска академия на науките“. Това Съюз на писателите, Министерство на културата, издателаства и пр. – ами.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.