Биньо и многотията в поезията, и не само
355 поети са изпратили 1065 стихотворения за десетия литературен конкурс на името на поета диседент Биньо Иванов, обявиха от кюстендилското централно читалище „Братство“. И общината в Кюстендил – като тази в Димитровград, или Южна пролет “ в Хасково, Мелнишките вечери на поезията и др., поддържа, макар и скромно като финансово изражение, този поетичен форум и това може само да се адмирира. Конкурсът се прави под патронажа на кмета Петър Паунов. Крайният срок за постъпване на творбите изтече на 25 април т.г. Конкурсът е анонимен. Според регламента за първа награда са предвидени 300 лв., за втора – 200 лв., за трета – 100 лв. Журито, оглавено от литературния критик Константин Еленков, съветван с мнения от Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и поетите Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов, ще присъди и 6 специални награди. Те ще обявят класацията си в навечерието на 24-майските празници, а награждаването на лауреатите ще стане на 31 май 2016 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869”, казаха организаторите.
Така е по статута и по регламента. Оттук нататък следват много дали и защо. Дали Биньо би се трогнал и поласкал от тая многотия от участници. Представете си близо 400 поети в една зала. Той изобщо не си падаше по масовките, абрусд е да допускаше да има толкова много изкушени поетични дарования. „Май всички пишат, а за какво ли?“ Всяка учителка тайно или за пред приятелки пише. Дори и юристки, банкерки, имаше и кюстендилка, която караше ТИР по Америка. И тя. Нека. Ама защо в конкурси, при това на поет като Биньо. Който се съмняваме дали би казал нещо ласкателно за членовете на журито – персонално за всеки. Едва ли. Не е ли време да се повишат критериите – да участват само такива, които са издали стихосбирка /макар, че това не означава нищо/, да са членове на СБП и т.н. Да все пак известни.
Мастити литературоведи от ранга проф. Михаил Неделчев, покойния Енчо Мутафов, театрла Чавдар Кънчев, унгарски издатели и преводачи и др. ратуваха да се учреди стипендия на името на Биньо Иванов. И да с преподава в университетите. И да се учреди международна награда на негово име. Къде, бе! Защо това беше забравено. Един скромен – и като ниво, и като награден фонд, и като ниво на участниците, не стига.
Биньо Иванов и приживе беше считан за най-големия поет на Кюстендил в по-ново време. Отиде си ненавършил 60 години /през април 1998 год./, Почти забравен, едва събираше средства за лекарства. Последните месеци беше болен – насила го закарали, но минал лекарски прегледи в столична клиника, където му изписали „томове“ рецепти. Не ги изпълняваше тези рецепти. За прехраната никога не се е оплаквал и споделял как я кара. Добре, че до последно го навестявали истинските му приятели, които не бяха много, не толкова, както се изкарват сега, години след смъртта му. И странеше преди да си отиде от всякакви политически ежби, схватки и конфронтиране. А беше толкова отявлен в антикомунизма си, в отстояването на всеки демократичен повей – много и преди 10 ноември 1989 год. /да вземем само поемата му за самозапалилия се в Прага Ян Палах/. Освен с така силната си поезия в стихосбирките „До другата трева“, „Природи“, „Си искам живота“ и др. стана известен и с трите си гладни стачки в зората на демокрацията – едната от които продължи 41 дни. Тогава Биньо искаше да бъде огласено съществуващо тайно според него споразумение по избора на първия демократично избран президент Жельо Желев. Исканията му не бяха чути, по-малко пък изпълнени – къде ти!
Преди месец в родното му с. Бараково беше открито читалище „Биньо Иванов“, а известни местни и национални творци дариха към 500-600 тома книги от личната си библиотека. Едва ли и това би го очаровало и зарадвало. Той не обичаше моноготията, нагласеното, посредственото, шумното.
Екатерина Йосифова и Биньо Иванов.
Юг News
One Comment