Железен

Железен
Финансовят министър в кабинета „Беров“, банкер и прeподавател Стоян Александров е починал този следобед във ВМА, където е бил закаран след втори инсулт и последвало тежко падане, съобщиха медиите. Непосредствената причина за смъртта е сърдечна недостатъчност. Първият си инсулт Александров е получил преди години. Роден е на 14 юни 1949г в село Илия, Кюстендилско. Завършва финанси и кредит във Висшия финансов стопански институт „Д. А. Ценов“ в Свищов. Работи като преподавател във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В началото на 90-те години на миналия век оглавява данъчното управление в Министерството на финансите, а през 1992 година става финансов министър в правителството на Любен Беров. По време на мандата му са завършени преговорите за преструктуриране на външния дълг на страната, плащанията по който са прекратени от правителството на Андрей Луканов през 1994 г. Въведен е и Данък добавена стойност (ДДС) от 1 април 1994 г. След периода си на министър Стоян Александров бе директор на Централна кооперативна банка, а по-късно става председател на Надзорния съвет на D банк. През 2003 г. е издигат от БСП за кандидат за кмет на Столична община, но губи на втория тур от Стефан Софиянски. Последните година-две го разследваха за някакво … „лихварство“, което е на „ръба на закона“. Може и това да му помогна – кой да каже.
Чак не е за вярване това „тежко падане“ преди смъртта. Той бе железен – отвсякъде. И като преподавател и като министър, като банкер. Не цепеше басма на никого. И на медиите. Засукани репортерки го атакуваха с въпраси като финансист номер 1, оплаквайки му се, че телевизиите им искат да има коментар и непременно новина. „Много важно“, отсече ги Александров. Студентите му го наричиха „Голямата секирка“ – много ги късал ан изпити. Коментират го с лоши спомени. Но – железен. Майка му разказваше, че и читиримата братя /и четиримата, сред тях единият бе митничар, друг бе миньор, третият администратор – са вече покойници/ са расли нерадостно по с. Илия Водела ги с нея на тютюна по нивите като деца. „И земя са яли синовете ми“, натъжаваше се жената – отдавна се спомина и тя. И добаваше, че Стоян никога, никога не се е големеел, такова нещо в семейството им няма.
Александров имаше и има и немалко врагове. Но и те, ще признаят, че беше уникален – като характер и професионалист.
Вечна да е паметта му!