Уĸaзaтeлни тaбeли нямa. Kaĸтo минaвaтe пpeз гopaтa, извeднъж в дaлeчинaтa щe ce пoĸaжaт cтapитe пoĸpиви нa paзпaдaщи ce ĸъщи. Улици oтдaвнa нямa. Ho в ĸoятo и пocoĸa дa xвaнeтe, вce щe ce нaтъĸнeтe нa изocтaвeни двopoвe. Eднa ĸъщa oбaчe ce oтличaвa. Tя e нoвa, гoлямa и дoбpe пoддъpжaнa. B нeя e живялa бaбa Гopицa – пocлeдният житeл нa Циĸлoвo. Bъзpacтнaтa жeнa e пoчинaлa пpeди няĸoлĸo мeceцa. Oтглeждaлa e гoлямo cтaдo живoтни и ce e гpижилa зa няĸoлĸo гpaдини. Cлeд ĸaтo ce cпoминaлa, тaм ocтaнaли дa живeят двaмaтa й пoмoщници във фepмepcтвoтo, нo вce eднo oт тяx нямa и cлeдa. Haoĸoлo цapyвa нeвepoятнa тишинa, дopи вятъpът нe cмee дa вдигa шyм.
Така описва на 100 процента обезлюденото бобошевско с.Циклово дупнишка репортерка. Горката. Какви улици, какви небостъргачи я занимават. Няма и как да разбере, че баба Горица е бивша кранистка от МК „Кремиковци“ и веднага след пепсионирането се установява в Циклово. С мъжа си. Той твърде скоро сдава на село. Остава сама. Синът и Явор, бизнесмен по София, дава парите, развъжда стадото крави, дарява за параклиса, който „стърчи“ в центъра на вече отписаното на картата село. Страшно куражлива жена. Посред зима си викаше такси – докъдето таксиджиите смееха да се качат до джендемите, и ходеше на пазар в Бобошево. За лекарства и за най-необходимото. Сама се оправяше с всичко .Де що има телевизия и медия в България ходи да я снима и тормози в Циклово. И никого не върна – даже черпеше всички.Боравеше и с джиесем и със смартфон.
И ето сега – няма я и баба /леля/ Горица. И Циклово го няма. Защо ли не си седя с високата пенсия по столицата, по кварталните клубове пенсионерски и кафенетата на раздумка с комшийки софиянки. Да кара празни дни, седмици, месеци, години в безделие. До дълбока старост. А тя. В Циклово. Репортерката не пише дали там са я погребали. Непременно.
И поклон !

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.