Срам в Дяково

bty

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
В закъсалото с.Дяково храмът носи името Рождество Богородично. Осветен през 1929-та. И всяка година курбан правеха дяковци. А м.г. – два. Вторият – алтернативен, приготвен само от жени, противнички на свещеника, архиерйския наместник, отец Георги Паликарски. Този път, незапомнено, курбан в Дяково няма. Не само това – храмът е в ужасно състояние. От години. Светската и черковната власт се карат – попът Паликарски и кметицата, незнайно колко мандата, Росица Илиева. КОВИД пандемията им дойде твърде насгода. И курбан няма. „И при двамата ходих.Как така в толкова села си правиха курбани – въпреки пандемията, в Дяково – не става. Говорят ги едни такива, никаквиотецът и кметицата“,  отчайва се и иподякон Ивайло, завършил международен туризъм, местен фермер доскоро, третокурсник в Духовната академия, който държи ключа от храма „Рождество Богородично“ в Дяково. „Цяла година Ивайло Попов отваря и служи в храма – всеки ден го прави. Всичко на всичко са дошли две жени да запалят свещ вътре за една година. Е, как може“, недоумява архиерейският наместник Паликарски. Който беше обещал цялостни ремонти по черквата, и златно кубе отгоре – на камбанарията. Нищо и нищо.
Да се помолим на Пресвета Богородица – друго не остава след тоя дълъг дълъг срам в Дяково. То бива, бива – ама чак дотам и това не бива! Върви една приказка.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.