Отче Иване

bty

Стотици миряни и посетители от цялата страна, туристи чужденци, влязоха в централния храм на Рилския манастир в Деня на Успението на основателя на Светата обител и духовен покровител и закрилник на българския народ св.Иван Рилски. Литургията, оглавена от Неврокопския митролополит Серафим, Видинския Даниил, игумена Адрианополския епископ Евлогий и монасите продължи повече от два часа. През цялото време на службата и през целия ден пред саркофага с мощите на св.Иван Рилски имаше опашка от чакащи да целунат ръката му – знак на почит и преклонение и за здраве и за вяра. „Не мога да се наведа доназеми, ставите ме болят. Но ръката целунах“, вълнуваше се баба, пристингнала от Перник.
В същото време Белоградчишки епископ Поликарп чете пред миряни на Паничище обръщението на Българския патриарх Неофит по повод 1075-годишнината от Успението на св. Йоан. В него се казва: „Пред духовния ни взор е църковната прослава на някого, който още в този свят е показал с живота и подвига си такъв неизменен устрем към Бога и такова желание да се приобщи към Неговото Царство на Светлината, че е бил удостоен още приживе с дара на чудотворството. Тъкмо такъв е и нашият преподобен и богоносен отец Йоан Рилски, чието дивно Успение честваме днес. От малък оставил света, заедно с цялата му суетна слава, той избра по-доброто, като се подвизаваше усърдно при суровите условия на Рилската пустиня, преминавайки през най-тежки изпитания и препятствия от врага на нашето спасение, но устоя докрай и справедливо заслужи венеца на светостта. Подир себе си остави образцово монашеско братство, на което даде завет, който и днес остава свят завет не само за монашестващите, но и за всички поборници на нашата спасителна християнска вяра. Още приживе беше удостоен с дара на чудотворството, а чудесата, извършвани от Бога по неговите молитви и неговото свято небесно застъпничество след Успението му, са неизброими. За нас – православните християни от българския род, той остава завинаги наш отец и верен небесен застъпник пред Божия престол, но неговата слава е надхвърлила отдавна родните предели и той е достояние на всички християни, които с чисти сърца прибягват до светите му молитви“ – се казва в словото.
Поповете си я знаят тяхната, а нашенецът не вниква много много. Време е в учебниците по история да се изучава Св.Иван Рилски. По вероучението – и канонично. И да се обяснява тоя дъбул – св.Иван Рилски, на когото са кръстени десетки болници и здравни центрове, дори е патрон и на полицейски и „силови“ звена, покровител е на една дузина градове /Перник, Дупница и др/ и се чества повече на 19 октоври. Отчов ден. Да се обяснява кое как е и защо е. На Отчов ден и курбани се разливат.А българинът за курбани душа дава. А да чете и просвещава – това не. Отче, Иване!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *