Първият клас
991 малчугани са се записали в първи клас за започващата учебна 2016-2017 година в Кюстндилския регион , съобщават от РУО. Оттам уточняват, че бройката е с дата 30 юли т.г. и тя ще бъде променена до 15 септември т.г., когато ще се знае точният брой на учениците по класове. Същевременно от служба ГРАО подават 1 189 деца, които след три дни трябва да влязат в класната стая в две начални и 21 основни училища в областта. Т.е. около 200 първокласници се „губят“. „Това е обяснимо – няма как всички родени в региона, които сега стават в първи клас, да са записани в училища в региона. Много семейства се местят в други населени места или пътуват в чужбина заради липсата на работа или търсенето на по-подходяща работа от родителите. Нямаме обаче конкретна информация колко деца са в чужбина“, коментира Маринела Александрова, старши експерт по начално образование в инспектората.
Записаните според данните по общини първокласници се „разпределят“ така: Кюстендил – 420, Дупница – 409, Бобов дол – 41, Сапарева баня – 53, Рила – 12, Кочериново – 17, Бобошево – 13, Невестино – 23 и Трекляно – 3. В треклянското училище има увеличение на учениците – до осми клас от 38 на около 50, похвалиха се от общината. Както и да се броят обаче, числата показват, че първокласниците в Кюстендилска област са намалели – в предходната учебна година те са били 1017. То е ясно – населението на региона намалява с около 2 хиляди годишно, родените деца са по-малко, сочат данните на статистиката.
Ясно е, че стотици ще са първолаци по чужбина – и където няма българско училище, ще сричат на немски, английски /най-вече/, на испански и т.н. И няма да им подари кметът на Кюстендил Петър Паунов религиозен буквар на 15 септември /то кой ли първолак ги чете, ама…/. Нашенчето ще се чувства като сирийче бежанец, ако има такова записало се в примерно в харманлийско школо. Сирийците поне имат оправдание и мотив – бягат от война, от касапница в Алепо и къде ли не в държавата им. А нашите от какво бягат. И децата са с тях. Разликата е, че нашите се спасяват поединично, сирийците – масово и на групи. И не през летищния терминал, а по море и през телени огради.
Но да почустваме вълненията на нашия първокласник – нищо, че намалява като брой по родните школа. Сега тръпне – два дни до първи звънец. Какво ли го мъчи. Едва ли е букварът и тоалетът, който майка му стяга, за да го нагласи за пред другарчетата и класната му. Ще го вълнува дали повечето от класа му са цесекари и левскари, фенове на кой от английските тимове са. Дали ще му дават да си носи в раничката смартфона и да си цъцка по него – и когато учителката се опитва да му задържи вниманието върху урочното съдържание. Дали край училището няма да се навъртат ония, квадратните и с яките татуировки и с моторите за по 50-60 бона, истински зверове. Какво ще има на лавката до школото му, на кафето малко по-нататък. Кога ще е първата ваканция. И т.н. „Мен ли съдбата отдери да видя как учителката ми се люби с кварталния крадец“, пише един от големите ни съвременни поети. И това го има – в поезията и буквално. А, ето – първият звънец вече бие.
Юг News
Последни коментари