Заимов е кино

Дори и детата в Кюстендил знаят, че в граад омаше кино „Владимир Заимов“. Което сега, закупено от тукашен безнесмен ресторантьор се кърти, ремонтира и префасонира .И, къртейки, изкъртиха и паметната плоча на патрона на комплекса – генерал Владимиро Заимов. Бележит воин и демократ, патриот и родолюбец, генералът от артилерията. Роден на 8 декември 1888 г. в Кюстендил в будно възрожденско семейство. Баща му Стоян Заимов е известният деец и революционер от епохата на Възраждането, съмишленик и сподвижник на тримата големи личности на нашата национална революция – Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев. Стоян Заимов е секретар на Гюргевския централен революционен комитет, апостол във Врачанския революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г., на два пъти заточеник в отоманските затвори. Непоколебимата и неподкупна любов към Освободителя на България от османско владичество, преживяните паметни априлски дни на 1876 г. и на руско-турската освободителна война, висшето образование, което получава в Русия се предават от бащата на будния син, който от малък заживява с великите възрожденски идеи. Майката на Владимир е рускиня, произхождаща от стар руски род, която ”знае да обича, и да воюва срещу каприза.. ..”. Съгласно източниците, това е основната причина за ориентирането на младия Владимир към военната служба и желанието му да търси развитие във военната кариера. Будният младеж успява да реализира своята мечта и през 1902 година постъпва във военното училище, което завършва през 1907г. Във военното училище той се отличава със способностите си като математик и организатор, така необходими воински качества, особено при подготовката на офицери артилеристи. Още в детството и под влияние на своите родители Владимир се оформя като ревностен русофил. Става и герой на СССР.Които са гледали филма „Цар и генерал“ на Въло Радев с Наум Шопов и Петър Слабаков са усетили нещо от сблъсъка на Владимир Заимов с цар Борис III в ония съдбоносни за България времена.
И, ето сега – откъртиха паметната плоча на генерала от фасадата на кино „Владимир Заимов“. От строителната фирма обещавали след завършване на ремонта да я върнат пак на старото и място. Тя беше и пукната, а на стената при нея се мъдреха с години свастики и простотии. Вероятно и счупването и е резултат от посегателство. И да се чудиш – пр толкова мноог русофили, соц активисти и родолюбци, защо допускат това. Защо и не я свалиха преди ремонта, та да няма драми. Или пък да я приберат в Дома на дружбата, който, хеле сега се и ремонтира. Нищо, че киното е върху роднаат му къща. То и на спасителя на българските евреи Димитър Пешев роднаат къща не се запази .Правиха нова .Изобщо в тоя град трябва да се изяснят стойностите и историческите фигури. И къде да се поставят и трябва ли. За да не се напукват и къртят.