Сценаристите освободители повече
да внимават
Десетки кюстендилци се включиха в шествието, което тръгна от площад „Велбъжд“ до паметника на Ильо войвода, а стотици гледаха възстановката пред къщата музей на големия българин за 145-годишнината от Освобождението на града. Това, Освобождението, е станало на 29 януари 1878 г., само ден преди сключването на Одринския мир. Въпреки дългите спорове коя точно е освободителната дата. Венци и цветя бяха положени пред монумента на войводата, както и на гроба на генерал Николай Савойски, първият губернатор на града / а и негов зет, жени се за учителката софиянка, която на руски среща „братушките“ при Аджундар/. В шествието-поклонение се включиха и областният управител инж. Александър Пандурски, кметът на Кюстендил Петър Паунов, представители на политически и обществени организации, много граждани. Възстановка на събитията около Освобождението, за особената роля на Ильо войвода, предизвикал сякаш идването на руски отряд в града, се прави за пръв път. И това си личеше във всичко. Видяха я стотици хора от Кюстендил и съседния Дупница, като драматизацията завърши с празнични салюти. Да забравим – както се казва!
А сценаристите на цялата тупурдия, която допадна на хората, обичащи зрелищата, трябва повече да внимават. Имаше откровени нелепи моменти, бедни илюстрации по дикторския текст, разминавки. И мъжете от „Традиция“-та да се замислят за ролите си. Не е достатъчно да нахлузиш ямурлук, да грабнеш пушка, да си гърлест и да викаш, да развяваш някое знаме, а накрая – и да пукаш. Най-добре – и без възстановки. На народа и без това нищо не му е ясно кое как е било…
Последни коментари