Ех, Биньо

 
Фото-документална изложба беше открита във фоайето на централното читалище „Братство“ в Кюстендил по повод 85-годишнината от рождението на Биньо Иванов. Тя се повтаря на 100% всек път на 16 януари. Ама и щой да промени нещо – читалищего ли! Поетът, роден в с.Бараково, край Кочериново, но е свързал трайно живота си с Кюстендил, където почина през 1998 год., ненавършил 60 години .Стана известен и с двете си гладни стачки в зората на демокрацията, през 90-те години, едната от които продължи 41 дни. Искането беше Жельо Желев да огласи какъв му, е пазарлъкът с БСП та да е президент, къде ти огласяване! Почина в забрава, тогавашните управляващи при кабинета „Иван Костов“ нехаеха, Иванов беше и доста болен . Книгите му – „Навярно вечно“, „Природи“, „До другата трева“, „Си искам живота!“, детската „Пътешествието на бабините очила“ и др. се четат и сега, литературната критика ги поставя сред модерната българска поезия в края на социалистическата епоха и до днес. На откриването на изложбата дойдоха от семейството, приятели, почитатели на литаратурата. Един от близките му, поетът Венцислав Филипов цитира известния ни критик и литературовед проф. Светлозар Игов. „Бинъо Иванов още в края на миналия век като натура премина в друго измерение, това, което беше плод на неговата душевност и неговия дух, е във всичко, което е сътворил и е показано в изложбата, е по-важното. За Бинъо Иванов същинската същност на неговия живот беше поезията”,каза още той.
И други верни неща се казаха за Биньо. За особения му, уникален, характер, за начина му на живот, подсказки за алкохола му. За стиховете му. И все е недостатъчно. Дори и филмът „Корен дълбоко в небето“ на РДЦ-Благоевград от 2009 год. не запълва празнотите по това какво остави Биньо Иванов. Кой и как го чете днес. Неизпълнените обещания от професори литуратурни асове, че ще има стипендия на негово име за талантливи студенти. Ами! Вместо това един скучен общо взето литаратурен конкурс под егидата на кмета  на Кюстендил /вече е обявен и за 2024 г-/. Не го разбират и не разбират поезията му. Особено в Кюстендил, най-вече в Кюстендил. Ех, Биньо!…