Голям и готин
Днес на 84 години си отиде актьорът Славчо Пеев. Освен всичко което изигра, направи, изговори и изпя, беше и директор, после главен художествен ръководител, на общинския театър „Невена Коканова“ в Дупница.На дупнишката сцена през октомври 2018-а получи инфаркт. Постъпи в тукашната частна болница. Прескочи трапа, посъвзе се. Цяла Дупница му стискаше палци После му слагаха стенд. През каквито и перипетии да мина си остана голям, непринуден, готин. Отзивчив. На отказваше интервюта, репортерите го питаха за всичко. Засичаха го и по стадионите /фен на „Локо“-София/. Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. Работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989 г. Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други. Мюзикъли, скечове, тв програми…
Освен друго беше и работохолик, раздаваше се. Като шеф на дупнишката трупа преди всяко пътуване тръгвали с нула средства и трябвало да прави невероятни усилия, за да покрие разходите за транспорт, за наем за залите, за декори, за хонорари. Всички разходи по европейското им турне през преди години например са поети от спонсори. Актьорите спали в посолството ни в Лондон. За да играят “Господин Ганьо Балкански” пред българските емигранти в Германия, Англия, Белгия и Австрия, целият състав на трупата е ползвал неплатен отпуск. Директорът Славчо Пеев бе с основно месечно възнаграждение от 560 лева. Актьорите пък все още получавали минималната за страната заплата – 480 лева. Преди 7-8 години е било. Въпреки това театърът продължи да играе за публиката и за името на Дупница. Веднаж актьорът се позова на блестящ етюд на покойния Константин Коцев „Всички крадат /от държавата – уточнява той/. А ние откъде да крадем. Декори ли да крадем и да ги изнасяме и да ги продаваме навън“, изигра го в познатия си стил и стилистика Пеев. Но настоя да се знае, че театърът ще продължи да играе и да защитава името на Дупница. И устоя на думите си. Страшно се дразнел, когато по столични афиши обявявали някое представление на театър „Невена Коканова“, но не от Дупница, а от Ямбол. Тъпа работа.
Дупнишки поклон за „Сбогом“ , бате Славчо!
Последни коментари