О, минало …
Изложбата „Кюстендил и Първата световна война“, когато тук е главната кратрина на Българската армия и градът е посетен от височайши особи, беше открита във фоайето на общинския театър. Автор на експозицията и текстовото съдържание е на историка доц. д-р Ангел Джонев. Архивни фотоси и предоставени от частни колекции фотоматериали представят различни ключови моменти от периода 1915–1918 година, когато Кюстендил играе важна роля в хода на войната и дори е наричан „военната столица на България“. Тогава цар Фердинанд и семейството му, висши военни, се установяват за месеци в града. Акцент е поставен върху дейността ѝ в градската среда и срещите с видни представители на съюзническия елит, сред които австро-унгарският император Карл I и баварският крал Лудвиг III., които посещават града. Историкът доц. Ангел Джонев представи в рамките на 22 минути експозицията…
Стана ясно,че в града е разположен и един от щабовете на българската войска по време на Сръбско-българската война, от която се отбелязват наскоро 140 години /значи ке има още чествания!/, така е и през Балканската война, когато районът е арена на бойни действия, както и на съединените Пета, Четвърта и Втора армия, които действат в Македония в периода на Междусъюзническата война, през юни и юли 1913 година.
Един от акцентите в експозицията е посещението на на австро-унгарския император Карл I на 18 май 1918 г., както и това на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 година. В града са идвали Васил Радославов, Александър Малинов, Сакскобургготският херцог Карл Едуард и четвъртият син на германския кайзер Алберт-Вилхелм, делегация от Райхстага, заедно с бъдещия нобелов лауреат и премиер на Германия Густав Щреземан, командващият на Балканите генерал Аугуст фон Макензен, турският военен министър и помощник- главнокомандващият Енвер паша.Изложбата показва моменти от живота на войниците на фронта, сраженията на Дойранския участък, животът на войниците „между боя и строя“. Фотоси и документи разказват за заниманията на войниците на бойното поле, докато не воюват. „Известно като „войнишко творчество“, това е създаването на предмети от остатъците от войната – от гилзи, от патрони. Когато идва австро-унгарският император в Кюстендил, той поема Пети пехотен Дунавски полк, което е възнаградено от войниците именно с подарък, дело на такова войнишко творчество. Подарен му е прекрасен лампион, изработен от войници на фронта, а на съпругата му- императрица Цита, един великолепен параван с втъкани в него патрони, снаряди, пушки, гранати“.
Показан е и злощастият край на Първата световна война – разгромът на Главната квартира от разбунтувалите се войници от края на септември 1918 година и втората национална катастрофа за България. Фотосите включват и моменти от погрома в Босилеградско от 15-16 май 1917 година, когато сръбска паравоенна формация превзема района, а жертви на това нахлуване стават 35 местни жители-
И нещо любопитно – главнокомандващиян на Българската армия ген. Никола Жеков. Който е третият обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Джонев разказа за предоставената вила на генерал Жеков на хълма Хисарлъка над града, където живял повече от една година. „Въпреки че не е кюстендилец, генералът има позитивно отношение към града. След време подарява вилата на общината с волята от нея да бъде направен военно-исторически музей. Общината обаче е по-прагматична и в нея настанява питейно заведение. През 1940 година Жеков отново посещава Кюстендил и пред кюстендилското гражданство заявява, че последната му воля е да бъде погребан в Кюстендил, в близост до неговата вила. Тази му воля обаче никога не е изпълнена“, посочи още Джонев. Тленните му останки сега почиват във военния мавзолей-костница в София.
Как е станал изборът на Кюстендил като главна квартира на действаща армия?Дискутираните места за това са били Княжево, Рилският манастир и Кюстендил. За място е избрана сградата на Педагогическото училище, което през 1913 година е приютила Девическото училище. Днес това е сградата на Община Кюстендил. „За съжаление на нейната фасада няма да видим указателна табела, която ни говори за това, че градът е бил военна столица на България“, вметна доц. Джонев.
В Кюстендил често пъти е пребивавал българският владетел – цар Фердинанд, заедно със съпругата си царица Елеонора – милосърдна сестра по време на войната. Знае се къде е била и квартирата й в Кюстендил по време на Междусъюзническата война. В града е пребивавал често и престолонаследникът княз Борис, който е бил офицер за поръчки. За него също е отделена специална квартира – къщата на адвокат Васил Попниколов, понастоящем Дом на архитекта в Кюстендил, разказа още историкът.
При обсъждането на настаняването на Главната квартира, от комисията са решили най-качествените къщи да бъдат използвани за настаняването на висшите военни. Така изборът за квартира на главнокомандващия ген. Никола Жеков е попаднал на депутата в девет парламента, председател на 14-ото Народно събрание и министър на правосъдието през 1910-1911 година Христо Славейков.
Във висшата военна институция в Кюстендил, по време на Първата световна война, се взимат важни решения, които са отражение върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение, отбеляза още авторът на изложбата. Според него тя предлага поглед към тази изключително значима страница от българската история чрез автентични фотографии и документи от периода.Време е Кюстендил да получи статут на град на българската бойна слава, както му се полага, заключи авторът на изложбата.
Трябваше да добави това, че от двадесетина години в града няма нито един униформен с пагон, а казармите са „леш“. Поне на децата да показват що е то жив военен…
Последни коментари