Деветият мандат

kn-peerjanskkiКметувалият осем мандата в Таваличево Бойко Перянски /66г/ беше изпратен от стотици в последния му път до селското гробище. Почна деветия си мандат и дано в другия свят да няма толкова неравностойни схватки с властници, безхаберни институции, с министри и шефове, които надживя, но плати с живота си накрая. Венец изпратил министърът на културата Вежди Рашидов. Двамата се знаят по времето, когато кметът на Таваличево предприе отчаяна „гладна стачка“ – отказваше да излезе от кабинета си, приемаше само лекарствата си и вода. Вежди му звънял през час, кандардисвал го да спре протеста, „нещата ще се оправят“. Не спря и дори повтори. Докато институтът по паметниците на културата, ведомството на Вежди Рашидов, областните чиновници, кметът на Кюстендил Петър Паунов и общинарите не го чуха по спасяването на храма „Св. Параскева“ в Таваличево. Черквата е надстроявана, а „базата“, темелите й, са от 14 в. Беше пред срутване. Перянски всяка сутрин ходеше да констатира кое още с колко сантиметра е подало. Умря щастлив – отпуснаха необходимите пари, съставиха комисии, пратиха реставратори, фирми изпълнители и пр. Черквата остана. Кметът си отдъхна – оказа се не за дълго. На последния събор в Таваличево /на храмовия празник на „Св.Параскева“/ цяло село му ръкопляскало, викали го да се качи на сцената, пред микрофоните. Отказал, не иска почести.

186_8621  186_8620

421_2172_2Перянски беше и неуморен изследовател на „родния край“, ровеше из миналото, знаеше до микрон забележителностите на района. Написа книга за Таваличево, влезе в спор с някои от тезите по произхода на отделни местности, обекти, наименования. Имаше самородно чувство за хумор. Когато в Таваличево докарали контейнер тип „Бобър“, кметът доволно махнал с ръка. „Нека го, миньорите от нощната смяна от Бобов дол се прибират пияни. Ще ги караме с тоя контейнер до домовете им. Колелетата му ми се виждат здрави“. Като селски кмет заплатата му не беше нищо особено, едва ли му е стигала и за лекарствата /имаше тежки залоблявания, но стискаше зъби/. Не казваше, че е беден. „Аз ли, бе – в една от нивите ми, които си взех след връщането на земята, има тракийска могила. Ако я разровя, какво ли ще изскочи. Каква ти бедност“… Когато често го будалкаха, че има отпуснати пари за черквата „Св. Параскева“ а на банковата сметка за даренията и спомоществованията нямаше нищо, кметът подхвърляше – „Да не би да са ги причакали и да си ги ограбили сомалийските пирати. Ще ги търся при тях“.
Такива кметове по селата вече няма. Питайте хората в Таваличево, те ще ви кажат.

494_9416

Юг News

One Comment

  1. Отиват си Големите хора 🙁

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.