Тожур ън ваканс

Тожур ън ваканс

Грипна /дървена/ ваканция обяви къде-що община имаше по страната. Последна едва ли не се присъедини днес Дупница. Заповедта е във връзка с усложнената метеорологична и епидемиологична обстановка в общината. Това е максималният допустим срок по закон, който кметът има право да определи за неучебни. Занятията в учебните заведения ще бъдат подновени на 13-и януари. Със заповед на кмета на община Сапарева баня Калин Гелев, 11 януари, сряда, е обявен за неучебен ден за всички ученици от местното СУ „Христо Ботев“. „Предвид усложнената зимна обстановка и възможните рискове за здравето на учениците ваканцията се удължава до 11-ти януари включително. Удължаването се налага поради невъзможността отоплителните инсталации в училището да постигнат необходимата температура за нормално и безопасно пребиваване на учениците в него. Айде-де! В Сапарева баня повечето административни и обществени сгради се отопляват с геотермални устройства, като използват 103-градусовия гейзер. И при лютия студ през януари чиновниците в Сапарейро са по къс ръкав по канцелариите, температурата по офисите е над 30 градуса. Но учениците са в дървена ваканция заради студеното.

Грипът отстъпва, а кметовете щедро раздават ваканция. Браво на общината в Кюстендил. Там ще учат още от сряда, 11 януари. Класните стаи били затоплени, шофьорите на жълтите рейсове имат пълната готовност да извършват ежедневните курсове до и от школата, за да придвижват навреме за занятията децата. Иначе – какво излиза. „Ла мур е тожур ън ваканс“, се пее в един френски хит в недалечното минало. Сегашните ученици не са я и чували. Но на воля – както любовта в хита, са във ваканция. Вземете моливите и пресметнете колко дни след 15 септември по календара са неучебни. По изборите и референдумите, а избори ще има и през април т.г. За будителите /то е ясно/. За първите предгрипни и грипни симптоми. Ама гриповете вземат, че се връщат, не дай, боже възможна е епидемия и през пролетта. Не се учи около матурите, около 11-майските и 24-майските празници. Във всички неработни дни не се учи – то се знае от само себе си.

Кога се учи тогава. При социалистическото образование имаше 3 учебни срока, с 3 срочни бележки за успех. Преди това се прави класна работа по: алгебра и геометрия, по литература, по руски и по западен език, по химия и физика. И по какво ли още не. Учеше са на две смени – сутрин и след обяд. Заедно с това вървеха кръжоци и школи, клубове по извънкласна форма на работа, рецитали и олимпиади, прегледи /примерно на руската песен и на строевата подготовка/, съревнования и пр. Лятото имаше бригади, есента също. Будителите не бяха признавани чак толкова, че да не се учи на техния 1 ноември. Кога се ваканцуваше. Да забравим. Но и сегашната образователна разпасаност доникъде не води. Защо да не води. До „ламур е тожур ън ваканс“. При това – във всичко.

Юг News