Партизанско

kn Jata4kka
Междинен път от около 1 километър на административната граница между общините Трекляно и Кюстендил не се чисти и затова някогашното партизанско село Полетинци е откъснато от света повече от месец. Селото има четирима жители. Там на 3 август 1944 год. загиват партизаните Емил Шекерджийски, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Крум Зарев. В тяхна памет са издигнати два паметника. Пътят между „стария“ и „новия“ паметник не се чисти от никоя фирма обаче. По време на соца е бил в идеално състояние през цялата зима. В няколкото все още обитавани къщи живеят предимно възрастни хора, както и предишният кмет на Полетинци Станка Димитрова. Там наследствена къща има и кюстендилецът Васил Ш., бивш миньор по Чехия. Той им карал с джипа си по два пъти хляб последните дни. Сигнализирал да пратят техника да изрине дебелия 50 сантиметра сняг. Пратили булдозер, който съсипал асфалта по единствения път. Сред бедстващите е и възрастна над 80 години баба. „Ако кара така тази зима, ще замръзне горката старица“, притеснява се Васил.

kn pametnnik  kn Poletintsii

Пак при Полетинци рухнала къща-музей на партизанското движение, според един от митовете в нея е бил създаден кюстендилския партизански отряд /или поне бойна група/ – няма значение. Ценна литература, архива, реликви от експозицията просто мухлясали и са съсипани безвъзвратно. „Как се обърнаха нещата – имаше ли кой да ни каже“, се пее в една естрадна песен от по-новото време. Някога народната власт, установена от същите партизани, построило асфалтов път до тоя див район – Полетинци. Сега никой не иска да го чисти. И чешми във всеки двор в паланките шуртели. ВиК инкасатори казват, че в двора на една от стариците в партизанския край имало 7 чешми. Никъде не са регистрирани. Наследство от народната власт. Не ги зазимява, не плаща никаква такса. Защото не ги и знае, едва ли ги и ползва. Жената дори деня и датата не знае, камо ли какво отчита водомерът й. Често спира токът. Нямат магазин. Около 2-3 август идват на митинг бодри и напарени социалистки, които си правят селфита при двата паметника – „стария“ и „новия“. При бежанската вълна м.г. мигранти ползваха партизанските биваци и пътеки по Полетинци. Зимата ги няма – затова миньорът Васил – Чешкия им носи хляб. Не партизански.

510_1007  0c432f8e58dc5cd5e1876879c721b42e_L[1]

Picture 639  Picture 689

Юг News

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.