Горките читалища

kn 4ittalichte

Централното дупнишко читалище „Зора“ е мощен местен културен институт, приютило е градският тетатър, библиотеката и др.

Читалищата в Дупнишко, а и не само там, са се превърнали в туристически агенции, които организират екскурзийки на разни групи до различни дестинация, спонсорират пътуванията на състави за разни участия и форуми, от които се връщат с някоя мижава и формална грамота като за отчет. И изобщо са го ударили на пътувания и туризъм, нямат културна дейност. Критики в тази посока отправиха съветниците от дупнишкия минипарламент на последното си заседание, на което бяха разгледани отчетите на читалищата в общината. Шефът на съвета Ивайло Константинов /ГЕРБ/ дори обяви, че ще бъде подготвена декларация до министерство на културата с искане за промени в Закона за народните читалища, тъй като функциите на ОбС сега се свеждали само до одобряване на отчетите, но без да може да се осъществява някакъв осезателен контрол над тях. Съветникът Костадин Костадинов, шеф на частната болница в Дупница, изкоментирал, че има читалища, които не са събрали нито лев от членски внос – въпреки, че някои имат и по 150 членове. Затова ще бъде сформирана комисия, която ще проследи в детайли от-до работата на читалищата, за да стане ясно как и колко работят. И бившата синя депутатка д-р Лорета Николова, сега съветник, се обявява за промени в Закона за народните читалища.

Гърляно

И всяко село има читалище – поне по едно.

Какво излиза – тези „огнища на знание и родолюбие“ от Възраждането сега се модернизират и комерсиализират. От името на читалищата тръгват какви ли не неща – дори и бившите военни си направиха тук-там читалище в бившото ДНА, показаха на тийнейджърите устройството и действието на различни модели автоматично и късоцевно оръжие. Това стана за Гергьовден тъкмо в Дупница. В областния Кюстендил постъпи сигнал в прокуратурата, че местен читалищен деец ползва субсидията за културното „звено“, което създал, притежава и ръководи, да си плаща тока, водата, частни пътувания. Пак в Кюстендил читалище организира изложба на змии, на гълъби, на плетива и плетки и др. Друго прави празника на виното на открито – „гаубици“ с домашно вино се журират строго и компетентно и се знае как приключва всичко – с разпивки и мезета. Частно читалище беше създадено и в кв. Бараково, то носи името на родения там поет дисидент Биньо Иванов. Една от амбициите на читалище „Биньо Иванов“ е да възстанови в умален вид някогашната теснолинейка, Рилската железница край историческата Балабанова фабрика. Пълно разнообразие в обхвата, намеренията, амбициите и целите. Чет и брой нямат проектите, по които са се впуснали десетки читалища от региона /не само в Кюстендилско е така/, за да кандидатстват и реално да вземат европари. Проектът обикновено се изпълнява с трансграничен партньор /от съседните Македония, Сърбия/ и може да е с предмет на изследване и проучване „каквото няма и да се сетиш“. Важно е финансирането по европрограма. Ами – нека, както се казва.

vino

И това е читалищна работа…

В същото време читалищните библиотеки са в невъзможен вид, още томовете на Ленин и Тодор Живков прашясват по рафтовете. Не са махнати на места и портретите на Тато, на Георги Димитров, на някой местен антифашист и партизанин /впрочем някои читалища все още носят и имена на „герои“ от съпротивителното движение/. В селцата в Треклянско обезлюдяването е тотално и невъзвратимо, но и в най-малкото селце има назначен и се водел читалищен секретар, който е поне на хонорар, ако не и на щат, коментират местните. Впрочем много щекотлива тема е и броят на читалищата. Доста са – в областния град са 5-6, трудно с помнят, а най-забавният момент е да влезеш и да слушаш препирните в отдел „култура“, в който и да си избереш град, по разпределението на бюджета и спусканата субсидия. И до бой се стига. И т.н. и т.н.
Така, че – горките читалища! Плачат за по-осезателен контрол и за нов закон, какъвто искат дупнишките общинари. Но не само по това откъде им идват и как ги харчат парите. А и какво реално е присъствието им в културните начинания и културната практика /идеи, изяви, реализацията на тези изяви да е качествена и пр./ по места – града, селото, квартала. Колко дни в годината на входа им виси катинарът. Иначе заради проектите за европари читалищата ще продължават да се множат. И да създават повече проблеми на общините и местните управи – както се случва сега в Дупница например. Да не се забравя – „огнища на знание и родолюбие“. Хайде сега!

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.