Да снимаш, и то какво, преди 110 години
На 3 март 2017 г. се навършиха 140 години от рождението на чл. кор. Йордан Захариев /3.3.1877 – 8.5.1965 г.) – учител, географ, етнограф, общественик и учен, оставил трайна диря в българската научна книжнина. През 1937 г е избран за дописен член /член-кореспондент/ на Българската академия на науките. През 1998 г. е обявен за „почетен гражданин на Кюстендил”. За отбелязване на 140 годишния юбилей на видния учен колегията на регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов” подготви и издаде албум с всички публикувани и непубликувани негативи и снимки на Йордан Захариев, съхранявани в музея. Съставител на албума е Любомир Желязков – фотограф в музея. Автор на предговора е гл. ас. д-р Ангел Джонев.
Съдържанието на албума е структурирано на основа на хронологията на издаване на трудовете на Йордан Захариев. Стремежът на съставителя е да събере цялото налично в музейните фондове визуално наследство на бележития учен. Обособени са и следните групи необнародвани снимки: снимки на изгорелия Босилеград; снимки неизползвани в книгите на Йордан Захариев; неразпознати снимки и семейни снимки. Общо в албума са включени 709 снимки, което по оценката на д-р Джонев, доближава албума до мащабите на каталог. В краткия, но изключително съдържателен и концентриран предговор Ангел Джонев посочва изрично изключително голямата и важна информация, която носят снимките, публикувани в албума и които имат значение на основен исторически извор. Албумът е и средство за противопоставяне на забравата.
Чрез фотографиите на Йордан Захариев „оживяват отново природата, образците на материалната и духовна култура на българите от западната част на националното землище и особено на Кюстендилския край, несправедливо разсечен в две държави. Оживяват „явленията”, които изследователят толкова се стреми да запази да не се отлеят „с бързината на течаща планинска вода”, пишат съставителите на фотосборника, така да го наречем … В продължение на повече от 50 години научноизследователска дейност Йордан Захариев проучва Кюстендилския край. Книгата му “Кюстендилското Крайще” (1918 г.) е първото антропогеографско поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1929), „Каменица“ (1935 г.), „Чипровци“ (1938 г.), “Пиянец” (1949,) “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Още приживе Йордан Захариев завещава на историческия музей в Кюстендил свои лични вещи, документи, ръкописи, трудовете и библиотеката с книгите си. Част от дарението са и стотици стъклени фотографски плаки /негативи/ и снимки /позитиви/, които са запечатили за поколенията снимка на бит, нрави и душевност, на една народна култура, която безвъзвратно е изгубена днес, авторството на които принадлежи на член. кор. Йордан Захариев.
Е, не е станал академик, защо ли народната власт не го е удостоила – други да кажат. Но това, че още през 1906 год. е хванал и фотоапарата, за да заснеме и илюстрира академичните си изследвания за Краището, да го кажат днешните фотографи и репортери що за „попадение“ е. Не си е правил селфита, не се качвал по фейсбука, воден от суета, душевно неразположение или от скука, както го правят 99,95% от ползвателите на социалните мрежи в наше време. Снимал е …, абе, вижте албума!
Юг News
Последни коментари