Рая покорна
141-годишнаната на Априлската епопея беше отбелязана в Кюстендил. Пред паметника на Булаирци до пл. „Велбъжд“ бяха положени венци и цвета – от областната администрация, от кмета на града Петър Паунов и общинското ръководство, от представители на политически партии, граждани. „Априлското въстание е крайъгълният камък на новата ни държавност“, каза на отбелязването историкът д-р Ангел Джонев. Той спомена дейците и героите от този край, взели участие в ония събития, променили съдбата на България. На 7/19 май 1876 год. в Малешевско избухва Разловското въстание. Четата се води от Димитър Беровски и поп Стоян Разловски. По поръка на Димитър Беровски – другият водач на въстанието, двете солунски учителки от Сопот, баба Неделя Петкова и Станислава Караиванова, ушиват знамето на предстоящото въстание. То било изработено на червена подложка с изобразен на нея разярен жълт лъв, а на него пишело: „Македония“ и „Станете да ви освободя“. Чета под ръководството на Димитър Беровски и поп Стоян Разловски оцелява след погрома на въстанието. Има си хас. То къде по-добре организирани революционни окръзи не въстанаха „как трябва“ и оцеляха, та Малашевско. Джонев приближи и географски събитията, станали на десетина километра от Кюстендил, едва ли не. „Кой българин ще забрави за Кочо Честименски, Спас Гинев, Васил Петлешков, Георги Бенковски, за Копривщица, Перущица, Батак, за Дряновския манастир. На тези, позабравилите, трябва да се напомни. Да се знае за борбата по земята българска”, каза емоционално от микрофоните за случая Джонев.
Защо ли историци от неговия ранг не изследват и обявят какво е било участието и съдбата на тукашния край, Кюстендилският, преди 140 години. Малашевско е далеч. Нищо, че Джонев се престара и го доближи на десетина километра. Човек отваря биографията на Ботев, писана от Захари Стоянов, и не може да открие поне един четник, свързан с този край. Бащата на „банкерката“ Веска Меджидиева – Тихомир Меджидиев, учител по електротехника и бивш военен, смело коментираше, че прадядото на известната като „примата на Орион“ дупничанка се е сражавал срещу войските на Тосун бей при Априлското въстание в Пловдивския революционен окръг. Къде е бил дядо Ильо войвода в дните на въстанието и след погрома му. И т.н. Много неща имат да търсят докторите историци от Кюстендил и Дупница. За да повярваме на крилатото „Ний не сме веке рая покорна“. И да знаем за Вескиния прадядо и за Тосун бея.
Юг News
Последни коментари