Не колко, а защо сме бедни
Около 2,5 милиона българи, или близо 35 на сто от населението на страната, живеят в тежки материални лишения, сочи анализ на Евростат за социалните тенденции и индикаторите за бедност в страните на ЕС през 2016 г. В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят за ползване няколко основни неща, които според европейските критерии са основата на нормален битов живот в европейската общност. Най-важните фактори, които формират категорията „тежки материални лишения“ са: хората да могат да плащат безпроблемно сметките си; да могат да посрещат неочаквани разходи; да поддържат дома си топъл; да имат достъп до телевизор, кола или телефон; да се хранят редовно; да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома.
Според данни на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване у нас през миналата година е имало почти същия процент на хора, които са били в ситуация на тежки материални лишения. Най-висок процент на хора, които са били в ситуация на бедност и лишения, е отчетен при сънародниците ни над 65-годишна възраст – близо 80 процента от тях попадат в категорията на хора с „тежки материални лишения“. При младите българи до 17 години процентът на изпадналите в материални лишения е 40 на сто, а при работещите българи от 18 до 64 години – около 30 на сто. През 2016 г. около 7,8 на сто от населението на ЕС или близо 39 млн. души са живели в ситуация на тежки материални лишения, отчита Евростат. Това е значителен спад на тази социална тенденция, тъй като през 2012 г. техният дял е бил близо 10 на сто при близо 520 млн. население на ЕС-28, сочат данните на Евростат. Като цяло най-голям брой хора, които живеят в материални лишения е отчетен в Италия – близо 7 млн. души или 12 на сто от населението. Други високи стойности на хора, които живеят в материални лишения, са отчетени в Румъния – близо 5 млн. души или 24 на сто от населението; Полша – 3 млн. души или 8 на сто от населението; Унгария – около 1,5 млн. души или 20 на сто от населението и др. Най-нисък процент на хора в бедност и материални лишения е отчетен в Швеция – около 1 процент, Финландия и Люксембург – по около 2 на сто, Холандия – 2,7 на сто, Австрия – 3 на сто, Дания – 3,2 на сто и др. Най-малък брой хора в тежки материални лишения е имало отново в Люксембург – около 10 000 души, Малта – 20 000 и Швеция – около 70 000, отчита Евростат.
Да хванем бас, че и в тая евростатистика има доста натъкмени и стъкмени неща. Нищо не се казва каква методика прилагат евростатистиците и дали не ползват нещо готово подадено им от нашия НСИ. Както и да е. Бедността си я знаем в първичния и суров и ежедневен израз и порядък. Минете по селските магазини и да ви отворят тетрадките с вересиите. Както и в гетата – и личните им карти са прибрали на мургавите клиенти магазинери и лихвари. Впрочем всяка селска кръчма достатъчно добре илюстрира на какво сме дередже – не е нужно да четем евроанализи. Но нещата имат и обратна страна. Пред колко къщи /че и по селата/ има по две-три коли – нищо, че са втора употреба, то целият живот на българина е „втора употреба“, та колата. Колко българи живеят със съпруга или съпруг втора употреба. Или как стремглаво растат депозитите ни – вече са над 50 милиарда, ако банкерите ги обявяват точно и приблизително. А и по колко къщи и имоти има българинът – в града, на село, по вилните зони. На морето – така си е. Не хванаха ли наскоро дом на ужасите, т.е. старчески дом, в който собственичката управител и синът и карали обитателите да им преписват имоти в центъра на Несебър /като не бъркаме курорта/. Тия проценти въпросната евростатистика не е хванала. Лошото е, че мизерията ни е в нравите и характера. Там процентите са страшни и необратими. И никой не ги следи и проучва.
Юг News
Последни коментари