Забравеният Чернобил

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима  от 2011 година сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
Така 31 години по-късно описват трагедията в Чернобил, чиито последици ще се усещат – явно или не, столетия. Защото и досега не се каза цялата истина за аварията. В България изкупителните жертви бяха проф. Любомир Шиндаров и тогавашният зам.-премиер Григор Стоичков. От ноември 1991 до юли 1994 г.  /5 години пъ-късно!/ се води дело, в което Стоичков и Шиндаров са обвинени в това, че са „нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г.“ Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г. Умира на 23 юли 2016 г. Чл. кореспондент Шиндаров умира през 2009 г. – на 88 г., той е осъден на една година. Кой ги помни тия неща. По официална линия – никой. Дребен факт – уредът за отчитане на радиационния фон в градинката пред общината в Кюстендил например, ограден като „мемориал“, вече го няма.
Но Чернобил не може да бъде забравен. Ченгета от онова време, края на април 1986-а, разказват как в столовата им забранили да ядат от марулята да консумират само консерви. Така било и при военните. За цивилното население – давай, какво да спасяваш! Ядохме до премала заразен зеленчук, дори втори път – с Гергоьовденските агнета, които са бозали млякото от заразените овце майки. И сиренето през есента от същото това мляко. И месото в буркани. И туршиите и пр. Затова, извън всякаква официална информация – и до ден днешен кой, защо, по какви причини обикновеният българин сам за себе си спомня, опединично. И се надява „да няма вече“ Чернобил.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.