Кметските плати

Кметските плати

На 1800 лв. скача заплатата на кмета на Сапарева баня Калин Гелев, решиха общинските съветници. Досега той взимал 1 150 лева – може би най-ниско възнаграждение за такъв пост в целия Югозапад. Самият Гелев предложил заплатата му да е 1600 лева. След дебати се стигнало до междинното положение – 1800 лева. Община Сапарева баня последна в региона гласува повишение на заплатите – и на кмета на курорта, и на кметовете на селата, която от 720 става 800 лева. Съветниците в Сапарева баня са на около 350 лева месечно. В края на миналата година община Кочериново навакса закъснението, като вдигна заплатата на кмета Иван Минков от 1200 на 1 800 лева, а кметовете на селата вече взимат около 820-830 лева. Шампион по заплата е кметът на малкото Бобошево Крум Маринов, който от 3 години взима 2 200 лева. „Половината я раздавам на хора, които сутрин ме чакат пред кабинета и нямат и за хляб, за лекарство, за първа необходимост“, откровеничи Маринов. Толкова – 2 200 лева, е заплатата и на кметицата на Бобов дол Елза Величкова. Възнаграждението на кмета на най-малката община в България – Трекляно, Радко Петрунов, е 2 100 лева. Досега не е обявявана официално заплатата на кмета на Кюстендил Петър Паунов, който първоначално обяви, че ще работи без заплата, няма да ползва служебна кола, носеше в ръце 4 персонални джиесема. Нито на дупнишкия кмет инж. Методи Чимев. Както и в Невестино, където инж. Димитър Стаменков избягва темата финанси по всевъзможен начин. И в Рила е същото – полуфеодализъм, никаква финансова прозрачност, така е решил каращият четвърти пореден мандат рилски градоначалник Георги Кабзималски. Знае се само, че последните изредени не взимат повече от колегата им в Бобошево.
Проблемът е как кметовете осребряват кметуването си. Та нали за всяка стотинка, похарчена на тяхна територия, им докладват. Да не говорим за проекти и проекти, за търгове, за обществени поръчки, договори, санирания и пр. Те, кметовете, не са на едната заплата. И това се знае. Ама какво може да се направи. „Човек, каквото може притежава, а силният – каквото си е взел“ /Уолтър Скот, романа „Роб Рой“/.