Анани Константинов
В свят ден – на равноапостолите Константин и майка му Елена, стотина-двеста кюстендилци изпратиха в последния му път Анани Константинов /73/. До прясно изкопания гроб в словото си колежката му Тони Винарова редеше периоди от биографията му. Бил е съдия, шеф на общинския съвет в родния Кюстендил, адвокат. 48 години в в съдебно раздавателната система. И в политико-обществения живот има десетилетно участие. Да кажем само, че до последно гореше в каузата на дружество „Св. св. Кирил и Методий“. За малко, за три дни, изпращането му щеше да стане навръх 24 май. Но и така Анани Константинов получи благослов и от небето, не си отиде в незабележим делничен ден.
Анани! Така го знаят и така ще го помнят – не само приятелите му, а и тия, които за едно или за друго не са го имали за „добър човек“ /има и такива/. Дойдоха негови сподвижници и авери от Босилеград, от Македония. И нито един /дано не бъркаме/ действащ кюстенидлски общинар. Да го уважат. За много неща. Не спря да си представя, че един ден ще извоюва в Кюстендил да вдигнат паметник на създателя на Шишмановци – на Михаил Шишман. Дори вадеше папки с проекта. Негова е заслугата минипарламентът в Кюстендил да е от 37 мандата, беше със скромните 33 места. Юридически издържано негово тълкуване на избирателния закон направи възможно да дойдат още 4 кюстендилски мандата отгоре. Друг е въпросът кои и защо ги заемат. През драматичните събития през зимата на 1996/1997 год. вървеше в първата редица на протестите в центъра на Кюстендил, хванал здраво с двете ръце трибагреника – беше лидера на ВМРО. Помня как в бослеградското с. Паралово освещаваха храм „Св. Иван“, а църковниците там го посърбили на „Св. Йоан“. И не допускаха българин да е свещеник в миришещата още на вар и боя черква – единствен Анани Константинов се опълчи при освета на дошлия за случая нишки владика Пахомий. Анани единствен му дсе опъна. И шефът на националния исторически музей и тогава министър без портфейл проф. Божидар Димитров. Случайно ли е, че бат Божо /проф. Димитров/ също дойде, нищо че за малко, на кюстендилското гробище да каже „сбогом“ на Анани.
Къде са общинарите на Кюстендил обаче? Без Анани тоя град не е същият. Той е един от кюстендилските силуети, които ще липсват. Ама тоя заспал и необратимо сдал град не ги усеща тия неща. „Анани, отвори очи, да видиш колко хора са дошли да ти кажат „сбогом“, приятелю“, почти ридаейки направи последно опело на гроба му отец Венци Шияков. „Мъртвите българи са в гроба – живите са по-дълбоко“ /Иван Динков/.
Юг News
Последни коментари