Що за пищност

 

 

 

Тази седмица вървят и врат така нар. абитуриентски балове. Стотици са ангажирани в тая тупурдия – от понятно обзетия от пълна еуфория абитуриент до роднината до девето коляно и съседа. А вкръчмаряването е пълно и необратимо.Почва се в ранния следобед в резервирано преди година /!/ заведение, където кротко сяда родата. Кръчмарите се разпореждат с всичко, дори и с усмивката на поприбраните лели, вуйчовци и стринки, братовчеди и братовчедки, племенници и племеннички с шаферско излъчване на предучилищна възраст. Как, бе, така преди година ще преброиш роднините, та да депозираш и предплатиш места. Пълно безумие. Ами може война да стане, не дай Боже. Бежанска вълна да ни залее, както обичат да сплашват народа си политиците. Защо всичко се осмисля и стимулира със софри и запои. От терасата на хотел Велбъжд, където от „праисторическо време“ стават абитуриентските вакханалии /защо ли продължават да ги наричат – балове/ още не започнали истинската част на вечерта си, абитуриенти щедро изливаха шампанско върху клечащите отдолу да ги снимат родители, приятели и зяпачи.
ТОАЛЕТИТЕ. Почти холивудски десени и докарвания при девойките. Бедни ли сме, щом за поразюздената щерка и внучка в тия /и след тия/ ненормални дни можем за изръсим и над хилядарка за рокля. Колите – вече и състезателни, едва ли не, снети от надпреварванията по пистите от различните класове и зашеметяващи супер марки карат толкова неузрелите за сериозните неща зрелостници. И ТИР влекач тръгна в колоната с триумфиращите абитуриенти от Езиковата в Кюстендил. Добре, че наблизо нямаше позакрил се патрул на ДАИ. Защо пък – щяха да изкарат нещо. А от гимназията по туризъм, бивш ТОХ, са стотина метра до комплекса „Велбъжд“. Могат и пеша да ги изминат „клетите“ зрелостници. Ама как ще покажат – нищо, че е за една вечер, такава пищност и възможности.

 

В разгара – и заря, зарево изригва в „прослава“ на „встъпилите в живота“ юноши, някои от които са преполовили вече бутилката „Балантайс“, 5-6 кутии бира, или просто я карат на гроздова.
На сутринта – ехото заглъхва. И доста мъчително. Ясно защо. За беда заглъхва още десетки години – какво иначе са тия така нар. „випуски“, които всяка, ама всяка година се вихрят веднага, след като отшумят средношколските изстъпления. В случая за 2017-а. И пак така – в кръчмата, кувертите, жалката певица от микрофона или някой с едва-едва дипломирал се в някоя от тукашните гимназии ди джей. Взел и вихреш се по уредбите. „Едно, две, три, четири … 34-ии, 45, 50… А, де!

 

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.