Детството мое

Детството мое

Пак е 1 юни. И добре, че химнът на той ден „Детство мое“ не се раззвуча чак толкова. Кое дете може с чиста съвест да изпее това „Детство мое реално и вълшебно, детство мое – така си ми потребно /текст Богомил Гудев/. Точно никога. Кога детството е било „мое“. Я прочетете това „За поредна година дамите от ГЕРБ организираха незабравима забава за децата от Кюстендил по повод празника им – 1-ви юни. На тържеството имаше аниматори, които забавляваха малчуганите с различни игри, гатанки и фокуси. За включилите се в игрите бяха предвидени много и различни образователни подаръци. Присъстващите деца на празника поздрави Михаела Крумова – член на НИС на ГЕРБ и председател на ОбС-Кюстендил. В инициативата се включи и областният координатор на жените и общински съветник – Реонита Йорданова. Общинско ръководство и съветници от ГЕРБ – Бобов дол също за поредна година организират тържество на малчуганите в с. Бабино /нищо общо със закриването на рудник „Бабино“/ . Празникът ще се проведе днес, 1 юни, от 18 ч. в кметството на Бабино. За малчуганите са подготвени различни арт занимания, рисуване и много игри. Лакомства и подаръчета ще има за всички присъстващи хлапета.

Та ето. Държат ги от ГЕРБ. От районната противопожарна служба за турнирите „млад огнеборец“. Библиотекарите за маратона на четеното и за самия 1 юни. Дори ги вкараха и в кампания „за чистотата на българския език“, където ожесточено преследват звука „Л“. От туристическото дружество – за някой колопоход до Богренци например. Разбира се – горските за Седмицата на гората. БЧК – постоянно за всяко „мероприятие“ – без изключение, може би само в акциите по кръводаряване. Танцови формации. Спfртни клубове. Скоро и от черквите ще отворят неделни училища – то и сега са вкарани в някаква „Духовна пътека за млади зографи“ с месторазположение – отдел „Култура“ на общината. Полицията – в Кюстендил, в Дупница, Кочериново, Бобов дол успешна завърши учебната година в детските полицейски управления /мили, боже!/. В музея – детска работилница, в София ги пращаха с оръжие на рамо на почетна стража пред паметника на Левски /пълно безумие/. Ами спортните клубове – всеки първи малчуган тренира и бъхта някой силов спорт, „даже“ – борба. „Донадиади“, спортни празници, спартакиади, олимпиади. А търговците и цветарите в тоя ден 1 юни – такива залагания за печалби, че и космическа техника била изкарала, за да накарат родителите да се бръкнат и да купят неща на „мамината кукла“, „Съкровището на мама“ и пр. То няма край.
Какво остава, детство мое?