Засега е така

Засега е така

Кюстендилската поетеса Екатерина Йосифова е тазгодишният носител на златния „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия, който традиционно се присъжда на най-изявения през годината поет. Отличието й бе връчено от министъра на културата Боил Банов,който пристигна в Пловдив, за да поздрави нея и събралите се на Античния театър хиляди пловдивчани, дошли за официалната церемония по откриването на 15-я Литературен фестивал „Пловдив чете“. Орфеевият венец” за първи път се присъжда на жена – поет. Сред книгите й с поезия са: „Късо пътуване”, 1969; „Нощем иде вятър”, 1972; „Ръце”, 2006; „Тази змия”, 2010; „Тънка книжка”, 2014. Пише и книги за деца: „Истинска приказка за Поли”, 1994; „Легенда за магичния певец”, 2000; „Дракончето Поли”, 2012 г. Тя е носител и на наградата „Хр. Г. Данов” на министерство на културата за художествена литература („Нагоре – Надолу”). През 2014 г. Екатерина Йосифова получава и голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тая добра новина дойде преди дни, но съгражданите на Катя Йосифова май не и обърнаха никакво внимание.Самата Катя все по-рядко стъпва в родния град, където е учила, била е учителка в Станке Димитров /Дупница/, председател на дружеството на Съюза на българските писатели в Кюстендил. Подавала ръка на няколко от стихотворящите през годините хора от града – последно покровителства /без лош подтекст на думата/ Биляна Попова. Преди нея Роза Анастасова, дали не и Цветанка Ризова. Както и да е. Наградата на Катя поражда нелицеприятни въпроси и констатации. Защо „Пловдив чете“, а Кюстендил не чете. Впрочем чете – дамско поетическо ателие се скъсва да чете пред деца на предучилищна възраст едва ли не, до хора от социалните домове, правят литературни десанти, дано не тръгнат по предприятията и колективите, както през онова време. Единствената кабеларка в града върти някаква ама толкова тромава и напълно безинтересна рубрика – „В света на книгите“. И това е май. Отделни проблясъци от време на време – като младия белетрист Калин Василев например, който спря и захвърли перото, вече работи като юрист в митницата. Това ли го стъписа. А напъни доста – и режисура опитват някои сред тийнейджърите /пак от женския пол/. Има и доста поетеси все още в тоя град. Но ниво няма. „Засега е така“ озаглавила е едно от стихотворенията си наградената и в Пловдив кюстендилска поетеса Катя Йосифова. Засега е така и ще става по-зле. Става въпрос за четенето, поезията, духовността изобщо на родния й Кюстендил. Затова спря да идва. Засега е така.