Наше сиво

 

 

Около 1/3 от работещите занаятчии в Кюстендилско са в сивия сектор – без регистрация и без финансов отчет и контрол на постъпленията, казаха от регионалната занаятчийска камара. На среща с общината и НАП е решено да се подават сигнали за работещи без регистрация работилници и занаятчии, за да бъдат санкционирани. При това данъчните се смилили и обещали да проверяват и такива, на които не е дадено от сигнализиращия ЕГН-то. Де да видим колко ща има резултат това. Регистрираните занаятчии в областта са около 700, работещите без регистрация са поне наполовина. Това е проблем и той е от години,трябва да се засили контролът от страна на общините, финансовите и данъчните служби, казва председателят на регионалната занаятчийска камара в Кюстендил Даниела Стоянова.
Какво като го казва. Някога, при соца, бдителни комшии, водени от завист и от нашенската нагласа да вреди на кой, „що докарва пари“ – нищо, че е с труд за сметка на почивката и заседяването в кръчмата, донасяха в общината кой какво поработва извън правилата. Шивачи, дърводелци, бояджии се криеха и заключваха докато направи един прозорец в мазето или съшие един панталон на роднина, на колега, на зрелостник абитуриент и му вземе 3 или 5 лева. И сега всичко се знае. Колко са автоспецовете, които дори и електрониките на модерните коли се захващат да поправят. А имат един лаф за процеса с будалкането на клиента, че работата ще стане – „тоя още го греем“ /сиреч – готвя го, докато го съдера/. И всичко става с устна уговорка и пазарлък, с цени, каквито му хрумнат на капацитета, който те „грее“. А колко занаяти умират – в Кюстендил остана само един часовникар. Няма нито един, освен в циганската махала, който дамаджани да плете – примерно. Или да поправя чадъри. Затова пък се роят коафьорите, автотенекеджиите, автомивките, тези, които ваят татуировките, как им викаха. За жалост и траурните бюро и агенции. Лошо нема, ама да се регламентират, да сложат на видно място сертификата, разрешителното за дейност. Ами! Ами най-древният занаят – платената любов. Там какво правим. Какъв е регламентът при жриците на най-древната професия. То и в литературата – при социалистическия реализъм, имаше сив поток. Уж всички го заклеймяваха, а пък той виря до края. И сега го.

Преди две-три години унгарският премиер Виктор Орбан беше на посещение, а нашият министър-председател Бойко Борисов му се похвали, че кабинетът му е събрал 3,5 милиарда от сивия сектор. Унгарецът почти се ошашави – щом така набързо се събират над 3 милиарда лева от сенчестия бизнес, то колко ли е той реално като размери и мащаби. Изобщо колко е българското сиво. Кого да питаш?

     

 

 

 

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *