След разстрела /и червеите/

 

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Преди 75 години е писано – часове, преди да проехтят изстрелите на командваните войници в гарнизонното стрелбище. Един от които се е целил в Никола Вапцаров – така му се паднало. Дали войникът, оказа се, че е от Ловешко и доскоро бил жив според един от филмите на племенницата му Мая Вапцарова, е знаел по кого стреля. Вапцаров е син на известния воевода от българското националноосвободително движение в Македония – Йонко Вапцаров от Банско. Бащата е и личен приятел на цар Борис III. Сега повечето българи знаят Банско като ски и зимен център, в което всяка година за откриването на сезона ходи скиорът от Люксембург Марк Жирардели и италианецът Алберто Томба. Но това е друго. Как се е забъркал с червените коминтерновски или БРП-БКП конспирации. От наивната вяра /колко често я използва в поезията си/, че е възможно справедливо и социално хармонирано общество. Никога и никога. Особено пък в България!
Червените носят пълната вина Вапцаров да е възприеман десетилетия като пролетарски поет. А защо да е така? То и Смирненски едва ли се чувства толкова добре в пролетарската поезия, ама защо ли му е трябвало за пише „Червените ескадрони“. Ето ви тема от соцреализма, при това – на кандидат-студентски изпити през 70-те години. „Силата и красотата на лирическия герой в поезията на Хр.Ботев, Хр. Смирненски и Н. Вапцаров“. До припадък и по най-несъстоятелния и идеологически начин се преподаваше неговата „Вяра“, „История“, „Пролет“. И изобщо цялата му поезия. „Моторни песни“ със завода, „над него облаци от дим. Народът прост , животът тежък скучен“. Какво се е променило. На това „народът прост“ какво можем да отвърнем. Малко е сега да ходят овластени червени особи в тунела, съпровождани от гвардейци – на всичкото отгоре, леви и леви държавници , за да се поклонят на поета.
Как ли е попаднал в червените конспирации?. Ще попитаме отново. Няма да са разбере никога. Кой го е вербувал. Нали е участвал и в прословутата Соболева акция. От състрадание към бедните и онеправданите се е ръководел. Арестуван е и изтезаван жестоко. Дълго време на читателя и почитателите му се е спестявало мъчението, на което го подлагат в ареста, при което той признава своето участие в съпротивата. „Някои писатели злословят след 1989 г., че Вапцаров си е признал всичко и питат какъв герой е. Разбира се, при онези мъчения как човек да не си признае“, коментира историкът акад. Георги Марков.
Ей, това поне да не се изопачава и изопачава. По човешки, без героизация да прочетем и рецитираме и Вапцаров. Не само него, а и Ботев, Смирненски. Без помпозни думи и венцехваления. И той е бил един обикновен „бачо Кольо“ от Банско, както дълго време го е наричала и пишела в спомените си „след победата“ сестра му Райна Вапцарова. Както и това „В бурята ще бъдем пак със тебе, народе, мой“. „Защото се или те обичахме. Вече в минало време. И бурята, и народът. И разстрелът. /Дано и червеите/.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.