Духов четвъртък

Стане ли четвъртък, на Арката при пл. Велбъжд гръмват децибелите изпод инструментариума на градския духов оркестър на Кюстендил. Духа здраво поразнебитената, иначе облечена в униформа, команда. Без диригент, без аранжьор – всеки хваща инструмента си и се почва. За начало – марш от Естония! Какво знаете вий. Изсвириха нещо – горе-долу. „Няма да вадят репертоар като за преди 20-25 години, я“. Формацията изглежда доста свита – и като щат и бройка, и като потенциал. Не като липса на самочувствие. По-възрастните си спомнят тежките времена, когато се налагало да учат с часове, в изтощителни репетиции химна на Европа, израелския химн, този на САЩ, откъси от класическа музика дори. Караха ги на стадиона да засвирват при всеки гол на местния „Велбъжд“, докато отборът беше на ВИС-2. Сега им е по-лесно и препускат по нотите, без много-много да се притесняват. Малобройната публика на амфитеатъра им се кефи и радва. Няма да завъртят някоя полка, румба, безконечните валсове, та някой офицерин с лъскаво пременена мадама да се завъртят във вихъра на танца и емоцията. То и офицери няма, за мадамите – няма какво да се каже.
Добре, че са и те. Някога всякое училище имаше духов оркестър, немалко от читалищата, профсъюзни домове на културата. Да не говорим за военните гарнизони. Там нещата трепереха под звуците на маршовете, изпълнявани в най-тържествените случаи. БНА дисциплина. Не е нужно сега. Да не споменаваме Радичков с неговата Берковската духова музика. И по селата я е имало. А сега. Измъчено, но пък духат момчетата с побелели и странни прически от градския духов състав в Кюстендил. Дори се задъхват в жегите – макар и на стъмване. Ама, то май друго няма в тоя така закъсал град. Август си отива. И духовите четвъртъци – също. Давайте, момчета.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.