Вироносие

 

 

Дупница вече е част от Южния полюс, след като къс от скален нос на Антрактида носи официално името на града, беше обявено на празника на общината лично от директора на Българския антарктически съюз проф. Христо Пимпирев, стар приятел на града, както писахме. Проф. Пимпирев и екипът му пък бяха удостоени с „почетен знак“ на града, връчени им от кмета на града инж. Методи Чимев. То така става. „Да знаете, че не сте в забутания край на Югоизточна Европа, а сте част от Антарктида. Дупничани можете да се гордеете с това“, обяви радостната новина за града на тържествената сесия на общинския съвет проф. Пимпирев. Той подари на кмета снимка от „антарктическа Дупница“, както и свидетелството за именуването. Преди последната експедиция на Ледения континент от община Дупница предадоха на проф. Пимпирев и екипа му флаг и герб на общината, които вероятно вече са част от символите в лагера на експедицията ни на Антарктида. Ние, простосмъртните не можем да стъпим на Ливингстън и там някъде наблизо.
През целия ден в Дупница вървяха тържества за празника на града Отчов ден. В тоя ден беше показан и преписът на История Славянобългарска, чието съставяне започна в деня на Съединението, като първи препис направи кметът на града инж. Методи Чимев. На тържествената сесия с най-високото отличие „почетен гражданин“ бяха отличени двама дупничани – дългогодишният началник на планинската спасителна служба д-р Васил Сапунджиев и оперният певец Арон Аронов. Макар и 90-годишен, докторът продължава да практикува професията си, а има издадени и няколко книги. „Създаването на новия облик на Дупница, ни изправя и пред нови предизвикателства за всички нас – да се грижим заедно за новите придобивки, да им се наслаждаваме, но и да ги опазим. За да продължим да променяме облика на Дупница, за да живеем в един истински европейски град, да създаваме самочувствие и на поколенията след нас. Защото човек може да заживее в друга държава, да започне да говори с акцент родния си език, да промени навиците и ценностите си. Може да станe и съвсем чужденец, но това, което никога няма да изчезне са пътят, който води към родния дом, съседите, училището, приятелите, гледката от прозореца към величествената Рила, отговора на въпроса от къде си и къде живееш… Градът ни живее в нас, в родителите ни, в децата ни. Той е в думите ни, в лицата ни, в бележника от училище, в адреса на пощенския плик…“, каза в празничното си слово си инж. Чимев.
Значи вече Дупница и нос си има  – макар и замръзнал. Само да не го навири много много, защото… Да си види зейналите отвсякъде улици, закъсалата го тотално болница, проституиращите бездомни тийнейджърки в двора на централния храм „Св. Георги“, скандално неуредения, приличащ на морга кучкарник, кретащите села по периферията, сриналият се спортен имидж на града и др. Пък тогава. Изобщо по-скромно. И в Деня на св. Иван Рилски, тогава – най-вече.

 

Юг News

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.