При контейнера

    

 

Случи се и това – клошар, ползвайки виртуозно смартфон, чевръсто рови в поредния контейнер с боклук на главната улица в Кюстендил, при входа на историческия музей. За 4-5 минути прерови основно „бобъра“ – с eдната ръка, в която държеше нещо като харпун, за да не се навежда в контейнера надълбоко. И не спря да говори, като отривисто даваше наставления по мобилната връзка на някого. До следващия контейнер – за да допълни чувала с изровеното от сметта. Без да пуска смартфона си. Да имаше, да имаше 25-30 години. Не повече. Ловко избяга от заснемане, озърта се навсякъде и реагира навреме. Абе, печен в занаята.
И да се чудиш – откъде го има тоя смартфон – купил си го е на старо, намерил го е в някой от постоянно преравяните с харпуна контейнери, подарен му е, откраднал го е. Няма как да се знае. Но пък кой му плаща сметките, той ли ходи по офисите на оператора. С одеждите, с които се навежда под вдигнатия капак на „бобъра“. Сам ли изкарва парите, с които да си плати. В мрежа ли е с колеги и събратя по ровене в контейнерите. Има ли изобщо лична карта, на него ли е регистриран апаратът. И т.н.
Но пък е грамотен, за да борави. Тогава защо не се захване с някаква работа, при това – млад е. Клошарството да не би да е само фасон. Виждал съм ровещ по сметта вечерта на изложби по живопис в кюстендилската галерия. Почти до клошарство се докара последният комендант на мавзолея на Георги Димитров, мъжът е кюстендилец. Така, че въпрос на съдба е. Или на пълното смесване при нас, българите – знаеш ли го кой какъв е, какви и къде ги върши.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.