Рождественски шок в Рилския манастир
Стотици нищо не подозиращи богомолци, повечето организирано пристигали от Гърция, дойдоха в Рилския манастир, за да запалят свещ и да чуят благослова и молитвите на монасите от Светата обител за Рождество Христово. С такова очакване. При истинска зима и студено време. Пътеките по калдъръма в двора са в лед, имаше няколко паднали гъркини – да приемем, че поради невнимание и неотчитане на тежките обстоятелства. Дори и литургията, отслужена от игумена Адрианополския епископ Евлогий, която продължи повече от два часа, вървеше в параклиса Рождество Христово, където по-лесно се отоплява с радиатори от парното зимата отколкото в централния храм, поясниха от персонала. Миряните едва стигаха през трудния терен до амвона и до саркофага с чудодейната ръка на св. Иван Рилски. Свещите са по цени от 50 стотинки до 5 лева за бройка. Бутилка светена вода с лика св. Иван Рилски – 1 лев.
Още с пристигането закачулени инкасатори ти прибират 4 лева на паркинга. Без да се церемонят много много. Веднага се усеща строг ред в обителта. В двора на манастира вече е категорично забранено пушенето, няколко гърци автоматически бяха насочени към близкото кошче да изхвърлят папиросата си. Влизането с шапка в храма също е забранено. Както и снимането. Снажен гард в камуфлажна униформа те дебне в централния храм да не би нещо да си позволиш да питаш, да снимаш – не дай, боже… Правилата се спазват строго, казаха от наетата частна охранителна фирма, която следи за реда пред, около и вътре в храма и в манастирския музей. Мекици от 50 стотинки за бройка пред Самоковската порта е добавката за посещението на Рилската обител за Рождество Христово. Сувенирна чаша, която навсякъде е по 1,50-2 лева, в светата обител е 5 лева.
Шокът е пълен, но не е проблемът в 5-та лева за свещ /да не би да гори от двете страни. Гърците затова си носят в чантите свещите от Еладата /. А в отношението. Самите монаси те гледат лошо, недружелюбно и а си питал за нещо, а ще се покаеш. Това християнско достолепие, смиреност и „любов към ближния“ – няма как да стане. Те се дразнят, че си им дошъл. А нали е Рождество. И някакъв деспотизъм се е вселил във всичко в Рилската обител. За всичко да питаш игумена, ако го намериш. Дори и за тоалетните – където имаше опашка от подскачащи заради студа мирянки и миряни. Това топла вода, сапун, сешоарчета – къде, бе. Но това да е. Тръгвайки си, си даваш сметка за какво си бил пътя до Светата обител – 20 километра, които никой и за Рождество не е счел за небходимо да опесъчава например. Елементарното питане те спохожда – щом ти шъткат, дебнат и преследват на всяка крачка дали говориш, дали снимаш, дали пикаеш, дали питаш нещо елементарно, залитайки в поредицата из манастирския двор, та – защо тия от охраната, които умират от скука в делничните дни, когато малцина стъпят там зимата, не взеха да изринат по пътеките, да изметат снега, да подсигурят достъпа да храма, до Хрельовата кула, до павилионите до нея, до мекичарницата дори. Не спасява положението когато висок над 2 м. с бескетболни размери монах взе да хвърля някакви гранули по калдъръма към централния храм. Сол ли е, луга ли е. Не питай. Игумена го няма.
Последни коментари