Векове след академиците
Паметна плоча беше открита днес на къщата на възрожденеца, просветен деятел, фолклорист и етнограф, деец в националноосвободителните борби на Македония академик Ефрем Каранов в центъра на Кюстендил. Инициативата е на местната организация на ВМРO по повод 165 години от рождението му. Роден е в Кратово на 28 януари 1852 год. Умира в Кюстендил през 1927 год. Учени историци, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на града Петър Паунов и от ръководството на общината, десетки кюстендилци дойдоха за откриването на паметния знак за академик Каранов. Някои коментираха, че подобна инициатива в памет на учения възрожденец и общественик е позакъсняла. Оратори припомниха за личността на академика, дописен член на Българското книжовно дружество, бъдещата БАН, още от 1875 год. Подпомага изпращането на чети за Македония, къщата му, където беше поставен паметният знак, е главна квартира на организираното /1893 год./ от Трайчо Китанчев македонско въстание. Близък приятел на Гоце Делчев. След оповестяването на позорния Ньойски договор /1919 год./ плакал цял ден, не могъл да се примири, че „губим Македония“, припомниха оратори.
А после „страшни войводи“ от Родимир гръмнаха с пушкалата, та цял Кюстендил се разтресе. И нека се тресе. Цял академик преди век и половина се е бил установил. Да добавяме ли чл. кореспондент Йордан Захариев, Йордан Иванов и др. Как па нищо от тоя академизъм не се предаде на поколенията след тия учени. Нищо, та нищо. И правнукът на академик Каранов – Цецо Каранов, пръв седесар някога, и той – нищо. Току пресича градинката пред общината в едната или другата посока. Уж забързан – ама закъде, и той не може да каже. Но пък … потомък на Карановия род. Добре, с какво е продължението. Изобщо – пълен духовен срив в тоя град. И МВРО – пушки от Радомир. Не тукашни. Няма, няма дух в тоя град. След академиците отпреди векове – нищо.
Юг News
Последни коментари