А, стига, бе – и докторите

Софийски общопрактикуващи лекари излязоха днес на протест пред НДК заради голямото натоварване с административни дейности и с искане за намаляването им. Те изразяват своето недоволство по време на провеждането на неформалната работна среща на министрите на здравеопазването на страните от ЕС. Някои лекарите се обявиха и за обвързването на потребителската такса с минималната работна заплата. В декларация внесена в Министерството на здравеопазването са посочени основните искания на столичните лични лекари. Подготвя се и национален протест на общопрактикуващите лекари, но той изисква голяма организация, заяви в радио предаване д-р Георги Миндов, който е председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари. Той разясни защо лекарите протестират и искат промени в нормативната база. „Когато отиде един от вас, ако сте посещавали скоро лекар, виждаш само един човек, който пише, щрака на компютъра, дори няма време „Добър ден“ да каже. Всъщност, това, което ние искаме, е всичко, което стои между нас и пациента по време на прегледа, да бъде сведено до минимум. В момента са ни превърнали в едни склададжии и общи работници, в един полиграфически комбинат, буквално печатари – да броим дни по календара, таблетки, опаковки, протоколи, да облепваме като оригами едни рецептурни книжки, тонове листа, и винаги в нарушение… Ние не сме учили за това шест години. Това е абсурдно“, каза д-р Миндов.Той аргументира настояването и лицата в неравностойно положение да заплащат таксата си за прегледи. „Ние сме частни лечебни заведения. Нас ни превърнаха в социални работници, обаче без никакво заплащане. Нямаме никакви привилегии. Поне да бяхме като държавни служители или нещо подобно. Ние нямаме нито данъчни облекчения, нито никакви, ние плащаме наравно всичко, а изпълняваме социална политика на държавата“, каза той.
За искането за отпадане на 24-часовото разположение на личните лекари д-р Миндов обясни: „За всяко здравноосигурено лице фондът изплаща 11 стотинки месечно на личния лекар, като ги умножим по 12 месеца, стават 1 лев и 32 стотинки годишно. А личният лекар трябва да осигури 24 часа здравна помощ, т.е. извън работното му време – нощем, празнични дни, събота, неделя и т.н. Няма такава сделка. Получаваш това, което плащаш. Не може да плащаш 1 лев и 32 стотинки и да искаш 186 дни достъп до лекар“, каза д-р Миндов. Дни преди протеста към програмата се обърна слушател на радиото, чийто достъп до здравноосигурителни права е бил грубо нарушен, тъй като личен лекар е отказал да го запише в листата си като нов пациент с абсурдното обяснение, че „няма кой да носи само вашите документи в Здравната каса“. „Преди около месец останах без личен лекар и затова проведох едно проучване за подходящ лекар, който да е с удобна за мен локация, както и разпитах приятели. Посетих кабинета на избрания от мен лекар и за съжаление получих отказ“, разказа за „Хоризонт“ нашият слушател, пожелал анонимност и чийто предишен лекар неочаквано и без предизвестие е прекратил своята практика. „Оказах се да избирам между това да се откажа доброволно от права си на здравноосигурен пациент през следващите два месеца до времето, когато има възможност моят лекар да занесе документите ми в Здравната каса или да потърся друг лекар, който може би няма да отговаря на всички критерии така, както аз си представях“, добави той.
„Пациентът е най-важният – този достъп трябва да бъде подсигурен и ангажиментът този достъп да бъде подсигурен е на държавата, която в крайна сметка събира и разполага с нашите пари, а и е поела ангажимента по закон, че тя трябва да подсигури това здравеопазване“, обясни председателят на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев. „В България има ограничение на максимален брой пациенти, които един общопрактикуващ лекар може да поеме. Над този брой пациенти и когато той бъде достигнат, този лекар е длъжен да назначи в практиката си още един лекар, но това не е възможно винаги и то особено в региони, където трудно се намират лекари“, обясни още той.
А, стига, бе – и докторите ли. Че много администрирали. Всички администрират. Шофьорите на ТИР пишат всичко от-до – товари, километражи, гориво, доклад. Журналистите описват всяка своя дописка в месечен отчет. Учителите пишат всичко в държавната книга, в личен бележник, в бележника на учениците. Така ще е – до пълната електронизация. Ама тази им претенция за 1,32 лв. годишно защото, са на разположение денонощно, и това им е много. Защото не са на разположение. Да са живи и здрави тия в спешното. Колко пъти ще ти вдигне джипито в събота и неделя, хеле пък – на Коледа, на Великден. Апа, да искат потребителска такса и от хората в неравностойно положение. Това минава всякакви граници. Колко села са без джипита – никой не иска до поеме практиките сред селската аудитория където нямаш ни един VIP пациент. Колко фалшиво е изписването за посещения по адреси и у дома на табелките на джипитата по кабинетите им. Никой не мърда никъде. Чакат те в кабинета и ти смъкват две кожи, поне две. Такси, рецепти, препращат те при техен човек на съпътстващ преглед, после при техен човек аптекар, при техен човек рехабилитатор. И всичко се плаща, може и в натура, но да не е с шоколадови бонбони, а за празника да не са цветя. При месечно влизащи поне 5-6 бона за джипи, да искаш още, когато 50% от българите не могат си платят и едно аспиринче срещу главоболие – е, не може! Доктори – не!

 

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.