Гайтаните нe проговоориха

От 10 дни от 18 до 21 часа от клуб „Новите майстори“ (и някои доброволци) рисуват гайтани на стената по поречието на Банщица. И така в продължение на 2-3 километра! Това е поредното (трето) „щуро хрумване“ на художника учител по изобразително Евгени /Гената/ Серафимов. Най-малкият участник в рисуването на километричните гайтани даже няма три годинки, дошъл с майка си и толкова искал да рисува и толкова не разбирал какво трябва да се прави, „но не можеш да кажеш на едно дете, че е малко и че не може, затова му дадохме задачата да рисува оранжеви точки върху зелената линия – защото има и такъв гайтан“, казва пред рeпортери Гената.

Иначе основните рисувачи са на възраст от 15 до 20 години, някои вече студенти, включително и в чужбина. А работата и сериозна – стената е висока 6 метра, а линиите са 10, така че „всъщност ние сме усукали едни 40 километра“ – с усмивка добавя Евгени. Необходима е била мнооого боя, над 200 литра, която е на акрилна основа, водоразтворима, без неприятна миризма (за да могат и малки деца да работят с нея), нетоксична… и много трайна, защото идеята е тези гайтани да останат там поне 4-5 години! Самата зона край реката е много променена през последните месеци – от запусната и избягвана е превърната (по проект от общината) в зелена зона за разходка с пейки, градинки и дори фитнес. Според Евгени Серафимов градските реки из България са много подценявани досега, а в тях (по западен маниер) има много потенциал да бъдат хем атрактвни за почивка и спорт, хем поле за street art. А сега тези гайтани ще отворят пространството, ще развинтят въображението и могат да се превърнат в „едно пано за градско изкуство“. Оттук започваме да коментираме световните тенденции, които отдавна са извели изкуството извън галериите. „Така е, изкуството излиза, изпълзява по калкана, преминава през улицата, каца на площада“ – реди по своя типично самобитен и колоритен маниер на говорене Евгени Серафимов. Но веднага добавя, че неговата цел е в крайна сметка всички да се окажат в галерията в Кюстендил. „Майстора е голямата благословия на Кюстендил, а галерията, носеща неговото име, е истински шедьовър. Така че нека хората дойдат, нека видят нещо голямо – било на декар или километър, но след това да отидат при Големия – този, който не се измерва с километри“.

Всъщност идеята за гайтаните идва точно от картините на Майстора. Но боравенето с фолклора и неговите елементи трябва да е много внимателно и дозирано, според Евгени Серафимов. „Затова в този проект ние взимаме само есенцията на гайтаните… като в джаза, когато фолклорът се чувства, но композицията е съвсем нова. Така и аз казвам на децата, че ние рисуваме джаз… Е, понякога се получава истинска кюстендилска копаница, но в друг момент излизаме отвъд очевидното и импровизираме“.

Изобщо работният процес при такъв голям проект е сложен. Първоначално ентусизамът е голям, но след това „рисуваш, рисуваш и си едва на първия километър“. Но пък така децата се приучават да преодоляват препятствия и да са постоянни. Освен това е важно на кого каква задача ще дадеш, кой да води, кой да слага фините щрихи – всичко това Евгени обяснява на децата (и порасналите) с музикални препратки. И се радва, че на финала всички изрисувани линии „звучат спято“.

Гайтаните спират малко след централния мост на Кюстендил (с прочутите четири женски склуптури). Защото там започва един естествено красив каменен бряг, а Евгени Серафимов умее да уважава красотата. Предстои голямото представяне на вече изрисуваните гайтани с музиката на Иван Шопов, с когото „говорят на един език“. Ще се получи прекрасно, убедени сме, а кога точно ще се случи – първи ще ви кажем. Но гайтаните вече са там – цели 4 километра и си струва да ги видите. Ако се разходите край тях, няма как да не усетите ваша собствена мелодия – може да е джаз, може да е едно, може да е фолклор. Но няма да останете безразлични, това е гарантирано!
Е, не станаха гайтаните по река Банщица и повечето кюстенидлци се разочаровани. Колкото и репортажите да хвалят и тоя мега арт групов подскок на „Новите Майстори“. Майстора на пл. Велбъжд на 1,5 декара – да. Донякъде дъждовникът запълзял по стълбще към Хисарлъка. Ама гайтаните – не. Не им трябваше. Хеле пък и от Майстора да им е дошло хрумването. Даже произволните графити по каменното корито на Банщица по-стават. А тия гайтани ще останат „валидни“ поне 5-6 години, няма изтриване, никой не ги гази и къса. Има време Гената да добави нещо към усукалата се композиция. Да не спира под Голия мост. Или да върже по един гайтан на самите женски статуи. Нещо да прави, това в реката не го бива.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.