Latest news

Швейцария ли!


Стотици посетители и туристи се качиха през почивните дни до най-високия водопад в Рила – Скакавишкия, чиито води се спускат от над 50-60 м., казаха планинари. Водопадът Рилска Скакавица е на 1750 метра надморска височина над курорта Паничище в много живописна местност. След м.Зелени преслап към обекта води добре оформена, трасирана и дори обезопасена на места пътека. Този уикенд там завряло от туристи от всякакви възрасти, дори и малчугани. Разбира се – след дългото заседяване и „криене“ от КОВИД-19 по домовете, хората от всички възрасти хукват към планините, парковете и природата. Няма как да се пропусне и такава атракция каквато е Рилска Скакавица. Или дестинация като каньона Шегава при Земенския пролом /Кюстендилско/. В социалните мрежи се коментира, че туроператори вече се ориентират към услугата „следепидемиологичен маршрут“. Създават група от мининум 10 души и срещу минимум 50 лева на човек организират посещения по атрактивни местности и места по планините каквито е Шегава и Рилска Скакавица.
В същото време в Швейцария /и във Финландия/ се занимават с друго. Там опаковат и консервират глетчери. Покриват ги с разни „платна“ и материи, аранжират ги. Така, че да се съхранят през лятото и през ранната есен по тях да тръгват туристи и да се спускат скиори или да тренират алпийци. Похвално – какво бачкане само пада там. А ние – ей, ни на първия водопад, на някоя от Шегавите и ето го туризмът. Българинът е по-хитър, каква ти Швейцария /или Финландия /.

Граничен

dav
burst


39-годишна жена със „Ситроен“ с швейцарска регистрация не се е подчинила на полицейските сигнали за спиране и проверка и с висока скорост е преминала през ГКПП – Гюешево, като е повредила бариерата. Не е спряла и за проверка при подаден сигнал от граничен патрул в с. Гърляно, съобщават от полицията. Същата подминала КПП на Гранична полиция при с.Гърляно. Не спира и при влизане в града отново не се подчинява на полицейски сигнал за спиране и се удря в служебен автомобил на РУ Кюстендил. Спряна е след минути преследване на ул. „Спартак“ и след удар в друг служебен автомобил. Накрая помита крайпътна череша – и дотук. Екшънът станал малко преди 12 ч. днес.
Другото са детайли. Началникът на смяната прави опит да извърши гранична проверка, но водачката потегля рязко, поврежда бариерата с автомобила и се насочва към вътрешността на страната, без да спре на подадените сигнали и от другите гранични полицаи на трасето. Не е спряла и при подаден сигнал от граничен патрул в село Гърляно. Униформените подали сигнал към колегите си в Областната дирекция в Кюстендил, но при влизане в града жената отново не се подчинила на полицейски сигнал за спиране и се ударила в служебен автомобил на Районно управление-Кюстендил. Спряна е след минути преследване и след удар в друг служебен автомобил. Както и това, че в кюстендилската болница тестът и за корона вирус е отрицателен.
Трябваше да стане нещо такова. Не само на това ГКПП. Ами и на Олтоманци – със Сърбия. Трети месец не може да се мине през сръбския пункт Рибарци. Хората не могат да отидат на работа, на лекар, на училище, във ВУЗ-а си. Пълна побърквация и полицейщина – и докторите са като цербери. Затова – един екшън,, пък кавото стане. Едва ли е карала наркотици в ситроена. Просто и е дошло повече всичкото това. Та нали тая граница с Македония трябваше да се отвори още през 2005 год. Такива бяха спогодбите преди двадесетина години. Със или без корана вирус. А то какво. Няма.

Уникати


Музеят в Рилския манастир, където се съхраняват изключителни по стойност уникати, е отворен от днес, казаха служители. Половината от експозицията е в подземието. Повече от два месеца музеят бе затворен заради епидемията и извънредното положение. Посещенията ще са при спазване на определени правила и при изпълнявана на епидемиилогичните мерки. Музеят ще посреща и индивидуални посетители и групи, но без екскурзовод. Ще се влиза и при подземната експозиция, където е Хрисовула на цар Иван Шишман например. Да не говорим за Рафаиловия кръст!
И други уникати, но – вече край пътя към Светата обител. Всички крайпътни заведения по направлението Рила-Рилски манастир отворили и вече обслужват клиенти. До едно. Така е от уикенда, казаха полицаи, правили проверка по района. „Как ни ги естрах от корона вируси тия хора. Спокойно и преспокойно си седят и си пият. Даже един попита къде е „вирусо“ – да го

bty

изритал и „да са свърши“, разказва полицаят. Е, уникати. Какво друго.

Хайде, череши!


Добра реколта от череши от плододаващите около 17 хил. декара в региона очакват земеделските кооперации и производители от Кюстендилско, каза проф.Димитър Домозетов, доскорошен шеф на института по овощарство в града, сега частен производител и овощар. Проблем ще е осигуряването и превозването на на берачи до блоковете добави той. „Как ще ги вземеш от циганската махала – по двама ли да ги караш, с рейс няма да разрешат. По-добре да идват с частен превоз до блоковете и да им плащаме горивото“, предлага Домозетов. За пръв път от няколкото последни години през април и началото на май нямаше измръзвания на овощията в Кюстендилско. „Имат проблеми в Пловдивско, в Сливенско с черешите. В Айтоско, Карнобат – също. Черешите са при нас тая година, па да видим“, пали се той.
Оттук нататък е ясно. Кой ще ги бере, как ще ги транспортират, по колко ще се плащат, кой ще ги изкупува /италианците май ще са „пас“ – на Апенините още върлува КОВИД-ът/, ще помага ли държавата /ами, кога е ставало/. Накрая и … колко череши ще останат по дърветата. Май-много. Хайде, череши!

Лингвистът от Трекляно

bty
bty

И това се случва. При някой от пиковете по Ковид пандемията, когато и академици трудно издават научни трудове и не правят публикации, известният краевед, общественик и партдеец Стойо Асенов /82/, „изтрепа рилбата“, както казват тийнейджърите. Издаде двадесетата си книга. При това – местна лингвистика. Под заглавие – „Диалектни думи в Краище“. Няма това онова. Събрал е стотици думи от пребогатия Треклянски край – Краището rr е дал тяхното значение. Тълковен речник на местния диалект. Можеш да четеш да един дъх книгата. Втората част са – вицове, да да. По треклянската стилистика. И акуални неща е вкарал. Ето
Мадам, вече няма значение дали сте красива или грозна – маската на лицето скрива всичко.
Това сигурно и генерал Мутафчийски ще го прочете. И още и още. Трябва да се прочете тая забавна книга -„речник“. Която няма претенции да конкурира видните ни дrалектолози – къде ти!, но си е напълно в жанра. Позовавал се е дори на проф. Йордан Захариев и „Българското Краище“. Да добавим – сложил си е ремсистка снимка на корицата, като 30-годишен е на нея.
Дерзай, бай Стойо. Треклянско е неизчерпоемо и ти го знаеш най-добре.

Братя Просветители


В Дупница по време на празника учениците са изпълнявали програми от песни и декламации. Тържеството съвпадало и с техния годишен изпит. „Годишното изпитание“ е било публично, пред очите на цялото дупнишко гражданство. Тези училищни забави се провеждат ежегодно и в годините след Освобождението. На тържествата в чест на Кирил и Методий се стичал целият град. „…, чтото такова събрание в Дубница става само на Великден и деня на св. Кирила и Методия“, пише в една от дописките до вестник „България“. Първите чествания на празника на Солунските братя са се провеждали в двора на черквата „Покров Богородичен“, където се е намирало училището. Там се е стичал целият град, защото това е бил най-почитаният празник в националния календар на българите.
Това може да се вземе от архивите отпреди повече от век и половина за обществено културния живот в Дупница. Сега как е. Да изключим пандемията от КОВИД-а. И без нея – кога ще се стече цял град на 11 май. На 24 май – даскалите дефилират и се престарават, ама и тогава няма многолюдие. Не е като на Ѝванов ден, Гергьовден – хеле, пък за 6 май. Братята порсветители няма как да излязат срещу небесния воин, символ на храбростта. Агнета,, софри, курбани, преяждания и препивания. А солунските двама братя, които „насърчаха дедите ни“, не са воювали с копие, с меч .Азбука, книжнина. Какво като. Няма респект. Не убиеш ли /ламя, може и триглава да е, дори да е/, не се ли лее кръв по дворовете от обречени на ножа агнета, не блеят ли овци, какви ти светци, слава и почит. 4 храма всичко на всичко по Кюстендилско са на „св.св Кирил и Методий“. Единият е в с. Висока могила / Бобошевско – на снимката/, Драгодан /Кочериновско/, Църварица /Невестинско/ и Полетинци /Треклянско/. По градонете – не. Кой залага на просвещението, на духовността „таз сила нова“. Да не подхващаме. Все по-рядко и имената им ще се срещат след време. Така е. Но … „върви народе възродени!“. Някога беше махнато – „и бог ще те благослови!“. Дано тоя благослов да го има. Иначе – не! „Бездуховността таз сила нова“….

Маските – отново


25 комплекта медицински защитни облекла за многократно ползване получи екипът на приемното за КОВИД пациeнти отделение в Босилеград със съдейстивето на Външно министерство, съобщи кметът на общината Владимир Захариев. Костюмите са специално ушити по размерите на медиците, ангажирани в борбата срещу корона вируса.Екипът на КОВИД отделенето в Босилеград е от около 10 лекари и персонал, който прави прегледи и консултира случаите със съмнения за конора вируса. При необходимост праща пациентите в Сурдулица и Ниш. „Имаме си костюми за докторите, ама нека и тези“, каза в смисъл „от много глава не боли“, босилеградският градоначалник.. Захариев добави, че на два пъти общината е подарила на живеещите в града и селата около 20 хил. маски, от понеделник ще подаряват и около 2 500 шлема, за всяко семейство. Общината открила свой цех за маски и шие по 1000 бр. дневно. „Можем да пратим и за България  маски – само кажете по колко и закъде. Напълно безплатно ще ви ги пратим“, предлага от сърце той.Пък те били сиромасите – при нас сме се били замогнали. Да.да.
Да сте чули за нещо подобно в бълпарска община. Да дари по 5-6 маски на човек от населението. Ами. А маските се навъдиха много. Но и доста скъпи. В ШЕЛ например са по 4 лева. По аптеките са и по-скъпи. Само за сравнение – в Турция са срещу наши 25 стотинки, а повечето са и подарени. Всеки при нас предлага. Ама това лиценз кой го е произвел, доставчик, става ли като предпазно средство, от каква материя са – нищо такова. Цена – 4 лева. Ама нали става дума за предпазване от зараза, за здравето на човека става дума. Много важно.Колко пъти хващаха по КПП-та опит да се изнесат n брой маски. Та така е при нас – далаверата е над всичко .И над оцеляването ни и над КОВИД-а.

Край с италианците


Около 60 шивачки в цеха за производство на обувки на италианец в Дупница трябва да избират между неплатен отпуск и регистриране на борсата като безработни – стана ясно на спешно свикано събрание в предприятието. Ситуацията в цеха на Клауидо Мароки, който / и не само той/ има бизнес в Дупница повече от 20-на години, е тежка. Така е от месеци. Шивачките бяха пуснати в платен отпуск за един месец, не са получиил заплатите си и ваучерите за храна за март и за април, казаха от инспекцията по труда. Шивачките – тогава 80-100 работници, от същата фирма стачкуваха при машините, като отказаха да работят, докато не получат заплатите си за февруари. Те им били изплатени на три транша от по 100-200 лв. След проверка на РЗИ – Кюстендил за неспазване на хигиенните изисквания по време на пандемия от коронавирус шивачките бяха пуснати в платен отпуск. Сега трябва да избират между безработицата или да излязат в неплатен отпуск. Първо трябва да си получат заплатите и ваучерите. От Инспекцията по труда още в петък пратили екип проверяващи. Ще има предписания, а вероятно – и санкции.44 от работничките приели да излязат в неплатен отпуск, като сами попълнили молбите, притиснати от обстоятелствата и след обещание, че, ако цехът работи през юни, ще вземат заплатите си. Мароки им обещал да има поръчки и скоро да пуснат машините. 16 не са се съгласили да излязат в неплатен отпуск и са напуснали събранието. Според коментари тези, които се регистрират в Бюрото по труда, ще получават по 9,00 лв. на ден обезщетение за безработица.
Абе, какъв Мароки, бе! Какви въртели и „еббба…в….ки“, бе.Не е ли ясно, че толкова беше с италианците .На всимки нива и позиции. Те изпуснаха целия въздух с КОВИД пандемията и кризата. Как и какво ще инвестират, какви заплати и пр. В Кюстендилско са ги отписали и за черешобера. Последните 3-4 десетилетия няколко от Апенините държат пълната хегемония в изкупуването и реализацията на черешите. Това лято не ги чакат. Кявпо, пък може и като с дупнишките шивачки пак да мърлят и да обещават. И накрая едно – „Чао“. Да се махат. Без увъртане и лъготене.

За надеждата и последното

bty

В деня, когато се получават пенсиите, кюстендилци от третата вързаст извиха опашки и пред тото пунктовете, за да опитат шанса си за джакпот от близо 3 млн. лева. Наложи се по сигнал на кмета на града Петър Паунов да бъде изпратена полиция пред обектите на Тотализатора, за да се създаде ред за влизане и изчакване. От рано опашките бяха пред банковите клонове, както и пред входа на „Български пощи“, за да получат пенсията си. След това – и пред тотопунктовете. По търговсите вериги – по-слабо. Кметът на Кюстендил Петър Паунов предупреждава, че част от пенсията може да отиде за санкция, ако не се спазват ограничанията при колективно чакане на опашки – или, не дай Боже, за лекарства, ако някои от запалените тотаджии се зарази с КОВИД-19.
Що за психика е всичко това. Два месеца треперене от пандемията и пред пълните неизвестностти около нея. И затова – бегом към будките с тотофишовете. Не е по максимата – „надеждата умира последна“, не е. Коя надежда – да спечелиш 3 милиона лева и да не ти пука от КОВИД-а ли?Не е така. И 300 милоона лева  да са . „ако ти е писано!“, това пък е друга максима. Другото обяснение е, че в тоя срив просто правиш неадекватни реакции и затова пускаш и фиш. Ей, така – да става нещо, „иначе ще се побъркам“ /друга наша сентенция/. Или просто – българинът си е българин. И с едното излизане – хем пенсияата ще си изтегли от банкомата, хем тото, може пък. Всичко може. Само да не е като за последно.И да не е последно.

Безименният войник


Инициативен комитет от бивши военни и местни активисти в Дупница поде инициативата за възстановяване на паметника на безименния войник, намирал се допреди двадесетина годиин в двора на закритите казарми в м.Вълча поляна край града. На последното си заседание общинският съвет взе решение статуята да се върве на подходдящо място при бившите казарми. Статуята е на незнаен воин в цял ръст и със снаряжение, тя олицетворява героизма на участниците в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в които активна роля има и легендарната Седма пехотна Рилска дивизия, ръководена от ген. Георги Тодоров, почетен гражданин на Дупница. Паметникът е премахнат при разформироването на дупнишкото военно поделение през 1998 година. Един от офицерите го прибира и така го запазва в дома си в близкото село Самораново, където се съхранява и до днес. В селото дори има и недоволни, че статуята ще бъде върната на старото място, местните държат да си остане при тях, но ще се съгласят с решението на съветниците. От инициативния комитет имат и още едно предложение – пред входа на бившите казарми да бъде поставена и Паметна морена, с която да бъде увековечено закритото поделение, съществувало в Дупница от 1904 г. до 1998 г. Сега на част от терена са изградени еднофамилни социални жилища, а инфраструктурата още се оформя и подобрява.
Хубаво е, ама като вiи’ко, което военните предприeмат, има недоклепани неща. Самата статуя е „пази, боже“. Даже Пурко,на Паметника на Булаирци до амфитеатъра в Кюстендил, е по-удачен като боен и военен „монумент“ – така да кажем. Къде да я сложиш на обществено място. Тя си е била за казарма, за никъде другаде. Трябваше да помислят повече бившите военни, преди да тръгнат да я възстановяват. Другото е . безименният войник няма нужда от паметници, той се е увековечил сам тъкмо защото е безименен -„Кои са те – безименни, и ти безимен между тях“ / по стиха на Димчо Дебелянов от фронтовашкия му цикъл/.Няма парадности, нищо такова. Адски неуместно е да се поднасят венци и цветя пред такава композиция. Да си остане в Самораново. Където я е ситуирал бившият полковник от бившото поделение. Или пък – някъде зад военния клуб в Дупница. Той затова е велик, защото е безименен.Шапки долу!