Latest news

Читалищният Биньо

lit.k2022 lit.k2022
Фотодокументална изложба беше открита във фоайето на централното градско кюстендилско читалище „Братство 1869″ по повод 83-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поета, свързал трайно съдбата си с града, станал известен и с двете си гладни стачки в първите години на демокрацията, едната от които продължи 41 дни. Но това вече няма никакво значение. Същевременно читалище „Братство 1869“ и Общината официално обявиха и старта на Шестнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов-2022 г“, регламентът за конкурса е качен на сайта му. Изложбата съдържа по-известни стихосбирки на автора, книги и изследваня и публикации, посветени на него, както и архивни снимки. Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско, от пет години в квартала е открито и читалище, което носи неговото име. Първите му публикации са от 1958-59 г. в сп. „Родна реч“), публикува стихотворения в вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. В Първата му поетична книга „До другата трева“, излиза през 1973 г. Следват „Над полето, сред небето“ (1979), „Навярно вечно“ (1980), „Природи“ (1985), „Стихотворения“ (1989, 2004), „Пътешествието на бабините очила“ , която е с детски стихотворения, /1989), „Си искам живота“ (1993), „Часът на участта“ (1998). Умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.
Това е така. Не е ясно обаче кой и как и кога реши да даде Биньо Иванов на читалищата. Те да го обсебят така и да прявят разни неща, всяка година едно и също. При положение, че той страшно ненавиждаше и бягаше от показността, от читалищния ентусиазъм и мероприятийност. Сега твърдо е в календара на „Братство 1869“, при фастивала „Пей, сърце!“, конкурса по класическа китара, даже с изложбата на гълъби, които се правят там. Ужас! За дисидентството, за толкова силната му поезия, за това как го четат сега, кои го четат. Ни дума. Но така е изгодно на тия, които и приживе не го понасяха. Лошо, много лошо!

 

Млади марихуанисти

Млади марихуанисти
Двама ученици – единият от Кюстендил, другият от Дупница, са осъдени за притежаване и разпространени на наркотици. Ученикът от Кюстендил е бил подсъдим по две дела за притежаване на марихуана. Той получи пробация по случая от октомври 2020 г., когато е хванат с 19 станиолови сгъвки топчета амфетамин на стойност 245 лева. Подсъдимият се е признал за виновен и по друго дело от септември 2020 г., когато в обитаван от него апартамент е държал около 12 грама марихуана, на стойност 67 лв. Съдът е одобрил споразумение и му е наложил наказание условна присъда от 4 месеца. Това определение подлежи на обжалване и протест пред Окръжния съд.Съдът в Дупница пък постанови „пробация“ за 17-годишен ученик, който се призна за виновен в държане на високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана). В обитаваната от него къща е държал суха листна маса – коноп с общо тегло – 30,7 грама, на обща стойност 184 лв.Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване по силата на сключено споразумение между защитата и обвинението. След задържането му ученикът, който учи в гимназията по механотехника в Дупница, беше с мярка „домашен арест“ и се обучаваше онлайн.Родителите му ще плятат и разноските по делото.
Защо ли в Дупница, а в Кюстендил изобщо не са изненадани, че марихуаната вече е занимание и за хора в ученическата възраст. Май само полоцията е „изненадана“. И след тия присъди – да се обзаложим, че ще продължат. Та кюстендилечът вече има актив от две дела за наркотици, а е само на 18 г. Присъствено, онлайн – наркотикът е сериозно занимание и за тийнейджъри – вече. Няма спиране, щом са почнали.

Да те даряват

Да те даряват
Поредно дарение от около 900 книги , специализирана и новоиздадена литература, получи днес регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“ в Кюстендил. Дарението включва книги от личната библиотека на поета Любомир Левчев,на известния неврохирург проф. Стефан Габровски, както и книги от издателство „Захарий Стоянов“, което всяка година, със съдейстивето на местен бизнесмен, дарява ценна колекция от предимно академични заглавия, излезли през текущата година. Голяма част от книгите на Левчев са с автографи – на руски поети, европейски писатели. Тези книги в бъдеще ще бъдат интересни и на изследователите, каза при предаване на дарението директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски. Около пет хиляди тома от библиотеката на поета, оглавявал години наред Съюза на българските писатели, по волята на наследниците му, са дарени на библиотеките в Генерал Тошево, Гоце Делчев, Троян, Ямбол, вече и в Кюстендил. Дарението включва и редки броеве на списание „Орфей“.
Хубаво е да се дарява и от библиотеката благодарят. Само, че има и нещо преднамерено – като, че ли. Просто някои семейства и издателства чистят заложелато от колекцията си. Така и в този случай. Защо библиотеката „Емануил Попдимитров“ не направи едно свое проучване какъв е читателският интерес към подареното и чрез Издателството „Захарий Стоянов“ през годините. Въпреки респектиращите като имена и научно признание техни автори. Ще е любопитно да се знае. Или книгите просто са вече тук полузагробени. Абе, нека даряват. „Лошо нема“, изразяват се по Кюстендилско.

След ерата на физкултурниците

След ерата на физкултурниците
Дупничанката Катя Димитрова е новият областен управител в Кюстендил. Юрист с дългогодишен опит като адвокат. От 2002 год. е вписана като адвокат в Кюстендилска адвокатска колегия. Изучавала е „Държавно управление и администрация“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов, както и „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Била е няколко пъти и член на Районната избирателна комисия в Кюстендил /2014 г./. „Нека изчакаме официалното встъпване в длъжност, след което ще отговоря на всички въпроси“, придърпва се от ранни изявления пред медиите Димитрова. И изтрила снимката от профила си.
Странно е това назначение от квотата на ИТН в регион, където Слави-Трифоновите хора на се много и не са активни. Първо е дупничанка – „толкова ли нямаше един кюстендилец да стане областен“, измърмориха в областния център. Второ – така свършва ерата на физкултурниците. Няколко от губернаторите на Кюстендил бяха завършили ВИФ – Иван Каракашки, Любомир Анчев, Виктор Янев, спортист беше и Владо Стойков /футбол/. Някои са склонни да видят в двете дипломи за висшето и образование лек „разнобой“ – Свищов, па после Благоевград. Пък и адвокат. „Има нещо“… И т.н.
И да има нещо, да и пожелаем да се справя!

Карай


Майстор-строителят от Сапарева баня Милан Георгиве бе хванат два пъти в един и същи ден да шофира пиян “Пежо”-то, казаха от полицията. Първия път 60-годишният мъж се движел с колата си по една от улиците в Сапарева баня, когато е спрян за рутинна проверка от служители на полицията в курортния град. При подаването на документите на автомобила шофьорът лъхал на алкохол. На място е тестван с дрегер и устройството отчело 1,25 промила в издишания въздух. Отказал да даде кръв за алкохолна проба. Проверяващите му написали акт за шофиране в нетрезво състояние и го ескортирали до дома му в Сапарева баня. Взета му е и книжката за управление на МПС. След около 2 часа Милан е бил засечен отново от полицаите да шофира пежото. Спрян е за проверка и му е написан още един акт.Тоя път дрегерът отчел 1,47 промила. Значи нашият си е допил и пак подкарал возилото. За случая е уведомена и Районна прокуратура – Дупница. Само за това, че е отказал кръвна проба, Милан Георгиев ще отнесе парична санкция от 2000 лв. И какво от това.
Куп въпроси следват по тоя случай. Защо след като се отказал от кръван проба, полицаите на са спрели колата от движение, снемане на номерата, или да я приберат в Полицейското. Защо повечето шофьори след запиване отказват кръвна проба. Явно така отървават затвор, най-много да стигнат до мажива „пробация“, ако се стигне до съд. То май ще отнесе за двете провинения едно наказание. Има нещо сбъркано в закона. Затова – „сядай и карай!“.И трети път.

Закъсвация

bty
bty


Близо 100 от около 800 жители в 19-те села в най-малката община в България – Трекляно, са без личен лекар, след като джипито за общината д-р Дмиитров починал през юни м.г. казаха от регионалния клон на Здравната каса в Кюстендил. Няма желаещи специалисти да вземат практиката въпреки допълнителните 845 лв на месец., които НЗОК предлага на работещите в неблагоприятни условия. Повечето от жителите в 19-те села си избрали личен лекар в други общини – Кюстендил, Земен, Перник, София. Така, че положението не е толтова непоносимо, каза директорът на регионалната Здравна каса д-р Сашо Котев. Освен това Общината е осигурила автомобил, УАЗ-ка, с който се транспортират болни до болницата в Кюстендил, здравното обслуване се поема основно от екипите на Спешното – линейките хвърчат горе до Мала Франция по три-четири пъти на ден. „Няма доктори, какво правим тогава. Имам всичко на всичко 74 джипита в областта /били са към 120 през 2014-а!/. След време няма да можеш да видиш очите на лекар, ще трябва да ходиш в Благоевград, София или в Скопие“,очерта лоши прогнози д-р Котев.
Закъсвацията е пълна. Но пък не са ли на това положение редица села и райони. А и където имат джипи, все едно, че ги нямат. Нещата стават по телефона, понякога и с дни не можеш до открия джипито си. Особено при Ковид пандемията. Те се крият, абсурд е да те посетят вкъщи, ако това се налага. Няма такова нещо. А системата е такава, че всичко минава през джипито. И в това е голямата закъсвация.

По-добре да не ни броят

По-добре да не ни броят
Югозападът ке топи. Населението на Благоевградска област е намялало с 44 738 души за 10 години, Кюстендилско – с 26 891, Пернишко – с 20 418. Това сочат предварителните данни от националното преброяване, публикувани от НСИ. Жилищните сгради в Благоевградска област са общо 85 246, 31 698 – в градовете и 53 548 в селата. Жилищата в областта са 157 817, от които 96 596 в градовете и 61 221 в селата. В Кюстендилска област сградите са 61 966, от които 20 962 в градовете и 41 004 в селата. 91 513 са жилищата, в градовете от тях – 48 160, а 43 353 в селата. В Пернишка област сградите са 64 440, от тях – 19 078 в градовете и 45 362 в селата. Жилищата са 99 654, като 52 531 от тях са в градовете и 47 123 в селата. Нищо ново и нищо сензационно. И децата в Кюстенсдилска област например знаят, че регионът намялава с около 2 500 годишно. Това е градчета като Бобошево и Рила,взети заедно, да ги няма! Не е нужно да се прави преброяване, да се хабят сили, пари и ресурси. Минете в която си изберете селска дестинация в Кюстендилско. Вижте къщите. Спрете се пред някой двор. Всичко ви става ясно – без преброители. Това лято вилняха пожари в граничните селца Ломница, Чуденци, Долно село, Фролош. Пожарникари разказваха как падат необитаеми от десетилетия къщи. „Не можем да стигнем до тях, за да почнем да гасим. Така е обрасло. Само гледаме как покривът плавно се смъква и всичко лумва в последен огън и става на пепел и парчета“. Това е положението. Да „Продължаваме промяната!“!

 

Нашият Божич


Сънародниците ни в Боселеградско днес отбелязват Рождество Христово по Юлиянския календар, една част от тях обаче празнуват Коледа на 25 декември, както в България, каза директорът на Културноинформационния център на българите там Иван Николов. Който пък днес празнува и имен ден. Николов не крие, че се борят Коледата да е по българския календар, както и българската култура да е приоритет. Аме нещата май не са така. 1% са празнуващите на 25-и декември, останалите са си по срълския канон . Днес, петъкът, както и събота и неделя, в Босилеград празнуват Рождество Христово, каза журналистът от местната кабелна телевизия Мирослав Перешич.
Както и да е. Хубавото е, че по селата в Босилеградско все още правят празника Божич, както дедите и прадедите. С всичките му особености и „салтанати“. Да сe спи на постлана на пода слама, да се връзват важици по дърветата на двора и т.н. А това е нашият Божич – и по двата календара. На Рождество Христово свършват постите и на богатата трапеза се блажи. На Коледа, Божич, на обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 –дневните пости. В народната традиция на този ден хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят. С Коледа са свързани много надежди, очаквания и вярвания за една по-добра и успешна година.Празникът винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.В България Божич се отбелязва на 25 декември (по Григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990. След септември 1944 г. община Босилеград остава в границите на Сърбия, а по това време в България се е празнувала Коледа по стар стил. Така в Босилеград през 1968 г. не се случва промяна, въпреки че и тогава и днес в Босилеград живее българско население и Коледа се празнува по стар стил.
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Гаф и с газа


300 % увеличение на сметките за газ регистрират потребители на синьо гориво в Кюстендил, изрепортестваха по медиите. Дори да не са 300, поскъпването е повечме от драстично. През декември 2005-а, при управлението на Царя, беше пуснат газът в града и това беше окачествена като исторически акт, едва ли не – Кюстендил влезе в модерните времена, забравяйки дима от кюмюра и гнилите дърва. Шеф на Велжд газ стана известният местен политик и деец Евстати Велинов /Братко Естатко/. Той обачеше да се шегува, че и две кофи газ от Русия през границата да донесе в родния Кюстендил, делото си е епохално. Но кюстенилци не видяха добро от газификацията. Даже и дружеството „Велбъжд газ“ май се разпадна и ръководството се пренесе по Благоевградско и Банско. Първо цигани отрязаха върха на кран от газопровода при махалата и едва не взривиха Югозапада. Газът в Кюстендил си се закова на високи цена и това се отчита и на метанстанциите в града, метанът тук е най-скъп. Доста от домакинствата, вкарали газ, пропищяха от високи сметки. „Плащаш много, а не можеш да усетиш топлото. Особено, ако си в къща. Не става“, констатират по града. Дори и две от черквите искаха да са на газ, но „Забрави!“ Газ беше закаран и до тухларната в Багренци, която като еч ли вече приключи. Сега и тия 300-процентни увеличения, които ще станат още по-непоносими, са показателни.  Къде е така нар. Комисия за защита на потребителя. Не му върви на тоя град. Гаф след гаф. Гаф и с газа.

Пак за пенсионерите на работа

Пак за пенсионерите на работа

Êí – Àêòüîðúò Ñëàâ÷î Ïååâ, øåô íà äóïíèøêèÿ òåàòúð, ñå îêàçà ñúñ çàïîðèðàíè ñìåòêè çàðàäè äúëã êúì „Òîïëîôèêàöèÿ“. Ñíèìêà – èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍ

Твърде актуално е в първите дни на януари е това заминават ли си пенсионерите, които още работят, а някои са и на пенсия и на заплата. „За“ и „против“, вървят всякакви мнения. Че пенсионерите трялбва да си седят вкъщи и да си гледат старините сумтят повечето от хората, склонни да коментират казуса. Не е вярно. Има два красноречиви примера от Кюстендил и от Трекляно например.Вече близо 30 години бюджетът на Обшина Кюстендил се прави от един човек – Петър Ненчев, който вече е на около 70 г.И всек ден е на работното място. Е, калинетът му е вече преместен на партерния етаж. В Трекляно пък несменяем бюджетар е Денчо Димов, на „патриаршеска възраст“. И той от десетилетия стъкмява финансовата рамка на най-малката община в България. Без да сбърка. Ясно е – има хора несменяеми, незаменими. Та затова да не се бърза с обърсването на работещиет пенсионери. Впрочем черно на бяло такава наредба няма.