Панчова работа
Бившият син кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов влиза в битката за местната власт. Той е приел предложението на дясна партия да се кандидатира за кмет и да поведе листата за общински съветници на предстоящите местни избори, съобщават жанди за местни сензации тукаши медии. И го цитират: „Изминаха 26 г., откакто бях кмет на Дупница. След това станах депутат от СДС, но заради разминавания между моите възгледи за политика и тогавашните демократи спрях да се занимавам и се върнах към лекарската професия. Работата ми дава всеки ден удовлетворение от това, че помагам на хората. Много пъти идваха да ми предлагат отново да участвам в политиката и аз отказвах. Лошото управление на Дупница в продължение на 20 г. ме провокира да размисля. В местното управление на повечето общини участват посредствени хора, има корупция и се взимат слаби решения. Това е така, тъй като тези решения се вземат в партийните бюра и се налагат на общината. Те са продиктувани от партийните интереси на партийните вождове и по-дребни началници, и се налагат по партизански начин. Същата партизанщина като по времето на тоталитарния комунистически режим“. И добавя. „Чашата на търпението ми преля след историята с ВиК-Дупница, която се оказа затънала в дългове заради погрешни решения в местното управление. Прегледах партиите от десния демократичен спектър и лидерите им на национално ниво. Интересуваха ме тези, които не са компрометирани и не са крали, и се спрях се на една от тях. За момента не мога да я оглася, тъй като не е коректно, но скоро ще се разбере. Условието, на което трябва да отговаря всеки един кандидат за общински съветник в бъдещата листа, е да бъде почтен и да не е корумпиран“, заявява д-р Панайотов. Той беше кмет на Дупница от 1991 до 1997 г. Тогава Дупница се прочу като Градът на барикадите по време на протестите срещу катастрофалното управление на правителството на Жан Виденов. Панайотов беше избран за народен представител от СДС в 38-то народно събрание, което напусна през 2000 г. и стана лекар. От 2012 г. работи в Спешния център на Рила, неговия роден град. През последните години живее в къщата си в с. Пороминово.
Нищо няма да стане. Накрая може и да не се канддатира – най-вероятно така ще стане. Па, и не казва коя ще е партията му, преди 5 години сам си прави партия. И какво ли не. И на всеки 4 години, преди местен вот, току изръси нещо негово си. Панчова работа. При едно отбелязване на годишнина от Барикадите до Е-79, се появи и д-р Панайотов. Видяха го две циганки, които метеха оп улицата при сегашната „Лефтерова болница“. „Щом Панчо се появи, че има избори“, кеза едната от циганките… Панчо, Панчо!

Нищо кампания
До вота остават точно 50 дни. Никакво време. По общините /Невестино например/ до днес не си знаеха състава на Избирателните комисии .Но това не е страшно. Страшното е, че горките избиратели не знаят измежу кои ще избират. Всичко е тайно, по приятелски, по кафенената. Вървят коментари и залози дори, вървят се имена .И нищо. Никаква кампания. Освен тази, че явни и скрити, потенциални, кандидати току се навират по различни срещи, чествания, събори, където се събира народ. И неканени ходят. Това дори дразни, и с основание. Както и заговарянето по улиците – уж непринудено. 4 години те отминавал и не те и поглеждал, сега – учтив, мил, щедър. Грозна раибота. След вота пак няма да те и знае.
И сравнението как е в САЩ. Първо как стават партийните номинации. Две години преди самите избори. След това спонсори започват да „наливат“ и финансират. Който събере най-много финансови лансации, той става и номинация. А тука – селска, нашенска работа. И всеки е срещу всеки. В БСП-Кюстендил имало вече три групи, които не могат да се гледат. Едните са зад номинацията на внука на Йордан Абрашев -адвоката Йордан Тодоров, други – зад ексбанкера международник Здравко Милев, трети – зад самозвания Стоян Иванов, пристигнал специално за вота от Хърватия. Или момичето от „Възраждане“. То пък се хвана да учи кюстендилци какво е балнеология,как всеки щял да участва в управлението. И пр. Мили,Боже. Нека се прекръстим. Днес е празник – Рождество Богородично. То и по храмовете се усещат изборите. Поповечете са твърдо зад ГЕРБ и сегашния градоначалник. Да видим!

Чистият Людмил
Десетки дойдоха на в Музея на алпиниста в Кюстендил за честването на 70-годишнината на Людмил Янков, един от героите на експедицията ни „Еверест-84“.Загинал на 17 април 1988-а прИ тренировъчно изкачване на връх Камилата в Рила. То при нас е така – загинеш ли, „значи си нещо“ Уредена е изложба с фотоси, с лични вещи и от планинарските пособия, ползвани от Янков при

експедициите, в които е участвал в Хималаите, Памир, Алпите. Напрмер – фотоапаратът му, с които е неправил страхотни снимки по Хималаите, чернобели макар. Людмил Янков, който удиви света с безпримерния си подвиг, като тръгна да търси загиналия на Еверест наш алпинист Христо Проданов на 20 април 1984 г, прекара часове на височина над 8500 м, загуби част от пръстите на ръцете си, е роден е на 11 август 1953 год. в Перник, но живееше в Кюстендил. Той е автор на книги за алпинизма и участията си в експедиции, сасно ои с поезия и есета. Кюстендилци не крият възхищениято си от неговата личност и обаяние. За Янков е създадена и песен, станала нещо като планинарски химн, изпълни я я кюстендилският хор „Осоговско ехо“. Беше и синът му – Людмил младши. Дъщерята Светлина е по Кипър, казаха добре информирани.
Но стана подобаващо истинска за човек като Людмил Янков. С възможно най-малко баналности и простотии. Дори и кетърингът си беше на място, с италианско вино. С височайше и предизборно присъствие – кандидат-кметове. Но което и да се видеше вътре в изложбата разкриваше чистотата на Людмил. Още от детството му, та до предфаталните фотоси, преди да полети със свръзката си Стоян Наков под Камилата. Чист. И в написанато, и в сниманото, и в оставеното, видяно в музея. Как ли неловко щеше да се чувства, ако можеше да види това честване в негова чест. Щеше да поостане, с наведена глава. А после ще се усмихне. И усмивката – и тя чиста!

Кандидатско

С поклонението при Паметника на Булаирци (13-и Рилски пехотен полк) беше отдадена почит към историческата дата 6 септември 1885г. И нещата очакваон минаха под знака на предстоящия местен вот. Участваха кметът на общината / и отноов кандидат/ Петър Паунов, областният управител инж. Александър Пандурски, заместникът му Криситян Иванчов /кандидат-кмет/,депутати, представители на обществени и политически организации, граждани. Бяха поднесени венци и цветя. Днес трябва да знаем уроците на Съединението, беше посланието на церемонията на Арката до пл. „Велбъжд“: „Че макар, че сме различни, ние сме един народ, че нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията. Актът на съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение в името на свободата, достойнството и добруването на Отечеството.“ И Кюстендил има ясно изразено отношение и съпричастност при събитията отпреди 138 години, каза за БНР историкът доц. д-р Ангел Джонев: „Кюстендил е на своя пост в съединистките стремления – още на 6 септември, когато се разбира за успеха на Съединението в Пловдив, в града се събират над 2000 души, които акламират тази акция и изпращат една поздравителна телеграма. Но с това не се изчерпва съпричасността – няколко дни по-късно в Кюстендил е създаден специален опълченски комитет, оглавен от дякон Агапи Войнов. Този опълченски комитет има за задача да събере доброволци. Събрани са 2 чети, които са с по няколкостотин души, оглавени от харамиите Димитър Юруков и Стоян Богданцалиев. Тези хора решават, че трябва да се разшири делото по посока Македония, но не така мисли правителството. То бързо преориентира тази доброволчески формации по посока Източна България и турската граница“. Разбира се, че така ще стане.
Но кой ги знае тия имена, подробности, чети. Какво ти Съединение. На 22 септември ще се обявим за независими .И тогава отново пак. Под знака на изборите. След церемоноите по партии седнаха на ядра на ядра – червеният кандидат Йордан Тодоров, Мира Миркова от Възраждане с родителите и и гост депутат от партията на Копейкин. Георги Петров от ВМРО беше събрал свои. Само Йордан Чипев и Младен Ризов не се изявиха тоя път, но има следващ път – на 22.09. И колко кандидат-съветници бяха в колоната чакащи да сложат китка пред Булаирци. Всичко е избори – никакво и не ни трябва Съединение.

Великанът Трекляно
Най-малката община в България – Трекляно, прие рекорден бюджет от близо 5 мил. лева с нулево еврофинансиране, каза кметът Радко Петрунов. Прави впечатление, че за поддръжка и ремонт на пътища до 19 села с общо население около 350 жители са заделени 1, 7 мил. лева.Ремонти се правят всяко лято – заради линейките, пожарните, спедиториските адреси и пр. Приходите от държавни дейности са в размер на 2 111 081 лева, а общата субсидия за държавни дейности – 1 530 412 лева. Преходният остатък е 580 669 лева. При разходите най-много средства се отделят за общинска администрация, образование, култура, отбрана и сигурност. Следват социалните грижи, икономическите дейности и здравеопазването. В капиталовите разходи е заложено ремонт на здравната служба,на пътищата до селата Уши и Добри дол, на водопроводи в селата Киселица и Трекляно, както и .основен ремонт на мост в село Косово. За субсидия на читалищата са заделени 83 000 лева. На този етап ръководството на общината не предвижда да реализира европейски проекти, каза кметът Радко Петрунов. Май и нямат нежда – колко общини в България умират за някой и друг милион в евра.
Великан си е Трекляно. С население 1/5 от това на с.Слокощица до Кюстендил например .А, а вижте – има си бюджет, капиталови разходи, приоритети и т.н. Едно нещо е време да предприеме Общината – да създаде бежански център, както е в Босилеград, оттатък границата. Тогава и ще има субсидия за мигранти, някои може и да се заселят тук. Още един вид дейност. Персонал, охрана, счетоводство, по-висок оборот в магазина. А, сега – бежанците вършеят ден и нощ тук, местните ги зърват постоянно, и толкова. Има един започнат преди десетилетия недокаран доникъде жилищен блок в Трекляно. Става, направо се „е утапал“, за бежански център. Време е.

Нещата са много зле

Районният съд в Кюстендил постанови мярка за неотклонение „задържане под стража“ за жител на града, който не е спрял за проверка от Пътната полиция и е причинил тежка катастрофа на пътя Кюстендил – Дупница в събота, при която са били ранени двама полицаи. Ето историята в детайли. На 02.09.2023 г., на пътя между селата Нов чифлик и Багренци и нарушил правилата за движение и причинил ПТП, между управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ и полицейски автомобил „Опел Астра“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на двама полицейски служители; за това че е пречил на органи на властта – автоконтрольори от ОД МВР – Благоевград и ОД МВР – Кюстендил да изпълнят задълженията си по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, и по опазване на обществения ред; за закана за убийство към длъжностно лице, както и за извършване на непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм. Джигитът е минал с вихрена скорост през заграждения, през метални шипове, заби ес и в дърво. Защитата пледира за по- лека мярка за неотклонение, като твърди, че обвиняемият е носил със себе си голяма сума пари, изпитвал е съмнения по отношение на това, дали лицата, които го спират, макар и с полицейски униформи, са действително полицаи, поради което е отказал да спре за проверка.
Преследването на обвиняемия е започнало от гр. Банско, като видно от разпитите на полицейските служители, още от гр. Банско до мястото на окончателното и принудително спиране на управлявания от обвиняемия автомобил в с. Багренци, многократно на същия са подавани сигнали за спиране от различни полицейски патрули, на територията на различни населени маста. От показанията на всички свидетели може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията за които са му повдигнати обвинения. Предвид проявената упоритост, в хода на която е реализирал състава на множество престъпления, може да се изведе наличието на реална опасност от извършване на други престъпления. Независимо от факта, че обвиняемият има постоянен адрес в гр. Кюстендил, същият заяви в днешното съдебно заседание, че желанието му е да напусне Република България и да замине за Русия. Това негово твърдение създава реална опасност да се укрие и да затрудни приключването на делото, се посочва в мотивите на съдия Мая Миленкова. Определението, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в 3- дневен срок.

Наблюдаващият прокурор Наталия Илиева пък каза, че извършеното от мъжа не е резултат от взети наркотици или употреба на алкохол. „Към настоящия момент по досъдебното производство са налице данни и доказателства, че същият не е управлявал автомобила под влиянието на наркотични вещества и алкохол… За момента не можем да кажем (каква е причината той да шофира така – бел. ред.), защото делото е на много ранен етап“ А майката на задържания каза, че от три месеца предупреждава органите на реда, че синът ѝ има здравословен проблем, но не са взети никакви мерки.
Е, как да не е ясно, че положението е много зле. 41-годишен, целият в татуировки, с остригана до голо глава. Преди години претърпял зверска катастрофа. Поддържал някакъв бизнес с ТИР-ве и превозвачество. Сега ги говори, че иска в Русия и незнам какво си. Сигурно ще се правят съдебнопсихиатричин експертизи дали е нормален и „дали го слуша главата“. А като нищо може да извадят благоприятна някаква диагноза в тая посока. Тогава – защо сяда зад волана, кой му е дал книжка и тапия да има и ТИР-ве и превозвачески бизнес.
И друго – каква е тая полиция, която не можа да го спре 120 километра. И едва не даде жертви. Ами яко беше помел невинни хора. В събота следобеда става всичко. Откъм Банско, където постоянно ври от народ. И в една пренатоварена отсечка при Багренци-Нов чифлик. Не, положението е много зле, много!

Асфалтът може всичко

Асфалтиране се прави или предстои да се прави от понеделник във всичките 11 села на Община-Бобошево, съобщават от местната управа. Първият етап вече приключи – похарчени са около 700 хил. лева, остатък от бюджета за м.г. Започна вторият етап, за който по капиталовите разходи по новия бюджет-2023г са заложени над 400 хил. лева . Асфалтирането започна преди повече от месец най-напред в родното място на св.Иван Рилски – село Скрино, където има частен хотел и две къщи за гости и се посещава масово от туристи и богомолци, казва председателят на Общинския съвет Георги Мичов. Тенденцията е скоро в Скрино всичко да е по асфалт и да не газят кал, добави той. Както е тръгнало, в Бобошевско ще се асфалтира донавръх изборите. То и затова се и прави – заради вота, и по най-затънтените селца дори.
Така е и в Кюстендилско. Асфалтира се до махали в Горно и Долно Уйно, при Полетинци. Беше изкърпен пътя Кюстендил-Трекляно. В областния град около блокове,които не са и мечтали за такова нещо – асфалт! Управниците в Невестино се скъсват да постилат с трошен асфалт закъм с. Смоличано и водопада Св.Яна. Там на 9.9.2023 г- ще има събор с хиляди участващи, събота се пада. Как ще се пропусне такава възможност. Асфалтът е проценти, допълнителен вот за сегашните кметове по места, които, без изключение, отново ще се кандидатират. А те, сегашните кметове, най-добре го знаят – асфалтът по Нашенско може всичко

Ще се дрогираме и ще караме!
Водачка на такси е задържана от кюстендилски криминалисти при проверка, докато обслужвала клиенти.Автомобилът и е иззет с протокол за доброволно предаване, уведомен е дежурен прокурор. Таксито е проверено на ул. «Шести септември» в града, направен е тест за употреба на алкохол и наркотични вещества ан водачката. Техническото средство е реагирало на 2 вида наркотици. Последвали са процесуални действия в жилището й, където са открити и иззети опаковка марихуана и 2 ловни патрона – незаконно притежавани. По случая е образувано бързо полицейско производство, автомобилът е иззет с протокол за доброволно предаване, уведомен е дежурен прокурор. На 10 явгуст. в с. Мламолово, община Бобов дол, 32-годишният Г.Г. управлявал собствения си лек автомобил, м. „Фолксваген Пасат“, когато бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил. При тестването на водача с техническо средство за употреба на наркотични вещества било установено наличието на амфетамин и канабис. Той се съгласил с показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за лабораторен анализ. Материалите по делото са били внесени в Районен съд – Дупница с обвинителен акт. В съдебно заседание между защитника и прокурора е сключено споразумение, което съдът одобри. На Г.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца с 3-годишен изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът отне в полза на държавата автомобила, послужил за извършване на престъплението. Само две МПС са на паркинги на полицията – 1 у в Кюстендил, 1 – в Дупница. те са иззети след шофиране след употреба на алкохол или наркотици, казаха за БНР от Областната дирекция на полиицята. Иззетите общо коли в региона след влизанeто в сила законови промени са над , уточниха от дирекцията. Останалите са върнати на собствениците им след като е направена оценка от вещо лице
Лошите прогнози се оказаха верни. Никакъв страх у драгираните /и попийващите си/ шофьори .Какво като му вземат колата, книжката и пр.“Това не плаши душите наши“, имаше един лайтмотив по соц казармите. Така, че и ния поправки в закона не сработват. Сега, още този месец септември, ще започнат и първите съдебни дела за такива случаи. Адвокатите потриват ръце. Кой ще плаща обезщетенията. Разбиар се – ние. А трявба ония клепавци в НС.

Тоците

Петдесетина кюстендилци дойдоха тази вечер на обявения като протест срещу законопроекта за либерализацията на пазара на електроенергията, като трябва да започне от 1 януари догодина. Прогнозите и опасенията им са, че цените на тока ще скочат. В групата бяха и областният шеф инж.Александър Пандурски, заместникът му Кристиян Иванчов, както и …кандидатът за кмет на Кюстендил от Възраждане Мира Миркова. Въпреки успокоенията, които направиха днес и премиерът академик Николай Денков, и енергийният министър Румен Радев, че поскъпване няма да има до средата на 2024 г., битовите потребители считат, че законопроектът трябва да претърпи промени. „Държаваат иска да сме по-бедни отколкото сме. Не се издържа вече ан скъпотията“, почти изохка възрасте участник, коъто дойде пръв. Протестът беше предизвикан и организиран от съветника от Кюстендил инж. Огнян Атанасов, който прочете декларация с 5 искания за корекции в изготвения законопроект. Участниците се подписаха под декларацията, която беше връчена на областния управител инж. Александър Пандурски и, както увери той, в петък ще бъде изпратена до Министерството на енергетика и КЕВР. Инж.Атанасов също ще се бори за градоначалничесикя пост в Кюстендил – чест му прави, че – въпреки, че е в кампания,влага много хъс поне да разяснява – а колко ще помогне, не се знае…
Тоците ще са следващият спеч и мъка за народа. Но има и нещо добро – да се надяваме. Всеки абонат, ползвател, ще има договор. И циганите – и те, уверява областният Пандурски. И бат Сали от Самоков и бивш кюстендилсик депутат. Де, да видим. Тоците са много съществена работа, и това ще се усеща все повече.

По тиха Струма
Нивото на Струма в участъка Кюстендил-Невестино-Бобошево, около 30 километра, е спаднало драстично – на места по реката са се образували пясъчни острови, казаха въдичари. И сешегуват – „При Коняво можаш да минеш по обувки и няма и да се намокриш…“ Ако и септември се окаже сух, риболовът по реката може да бъде и забранен, опасяват се от местната гилдия, която набровала около 5 хиляди запалени по такъмите. Нивото на реката се замерва редовно при Бобошево. Там фиксирали 68-69-70 но не сантиметри, а воден обем, който с равнявал на 4,5 куб.м, само теоролозите си знаят какво означава. Въдичарите са притеснени и, че при ниското ниво на водата може да започне бракониерски улов на риба или риболовът да бъде забранен изобщо. Май е по-добре да има забрана. Да ходят по платените водоеми /язовири/ да замятат.
Струма рядко е била толкова малка и тиха. То се вижда. И няма нужда някой да обяснява по селата по поречието й какво е глобално затопляне, климатични аномалии и пр. „Щом не можеш да загребеш вода в шепи очите да си омиеш, ясна е работата. Суша. Та то Тунджа била пресъхнала, безводие си е“, подмятат по Невестинско. Абе, нали ги има Басейнова дирекция, Напоителни системи, Агенция по рибарство и аквакултури, общините. Да радпоредат да се пусне язовирска вода, не може реката да е помежду камъните. И най-накрая – да го построят тоя азовир „Кюстендил“, почнат е в една от най-вододайните зони покрай Новоселска река. Тогава няма да има река под минимума, едва да крета. За радост на бракониерите. Ама то, язовирите /построените, де!/ са дадени на мутри и мафиоти, на сенчести хора. Които и капка не пускат на друг. Ега, ти и държавата, ще си кажат отново нашенци.И толкос.